Пробиотиците се превръщат в една от най-популярните хранителни добавки в света. Според проучване, публикувано в Clinical Gastroenterology and Hepatology, делът на възрастните американци, които ги приемат, нараства от 1,8% през 2009 г. до почти 7% през 2023 г. Това е ръст от 287%.
Изследването разкрива и парадокс. Приемът на фибри, основната „храна“ на добрите бактерии, не се променя за същия период. Хората все по-често посягат към капсулата, но не и към зеленчуците. Кога всъщност са нужни пробиотици и кога добавката е излишна? Гастроентеролозите дават ясен отговор.
Какво представляват пробиотиците и откъде да ги набавим?
„Пробиотиците са живи микроорганизми, които могат да донесат ползи за здравето“, обяснява д-р Сюзън Кейс, гастроентеролог и хепатолог от Синсинати. По думите ѝ те поддържат разнообразния чревен микробиом, който участва в храносмилането, имунитета и защитата на чревната стена.
Добрите бактерии се съдържат естествено във ферментиралите храни – кефир, кисело зеле, кимчи, мисо, някои отлежали сирена. За българина най-близкият пример е киселото мляко. Бактерията Lactobacillus bulgaricus дори носи името на страната ни, след като през 1905 г. българският лекар Стамен Григоров я открива.
Затова експертите съветват първо да се заложи на храната. Повечето здрави хора с разнообразно меню, богато на фибри, нямат нужда от ежедневна добавка.
При кои проблеми пробиотиците имат най-силни доказателства?
Д-р Аркади Бродър, ръководител на отделението по гастроентерология в болница „Сейнт Питърс“ в Ню Джърси, посочва, че научната база е най-солидна при стомашно-чревни състояния. Сред тях са:
- синдромът на раздразненото черво (СРЧ);
- острата инфекциозна диария;
- диарията след прием на антибиотици;
- улцерозният колит – хронично възпаление на дебелото черво.
Кои са 6 сигнала, че пробиотикът може да помогне?
Специалистите очертават няколко ситуации, в които добавката си струва да се обсъди с лекар:
- Често подуване, газове, запек или диария. Пробиотиците могат да облекчат подуването, коремния дискомфорт и нередовното изхождане. „Резултатите варират и няма продукт, който да работи при всички“, уточнява д-р Бродър.
- Скорошен курс антибиотици. Антибиотиците унищожават и полезните бактерии, което може да отключи диария. Започването на пробиотик успоредно с лечението е сред най-добре доказаните му приложения.
- Чести настинки. Обзор на Cochrane с близо 7000 участници установява, че пробиотиците намаляват броя на хората с поне една инфекция на горните дихателни пътища с около 24%. Боледуването е средно с ден по-кратко, но сигурността на доказателствата е ниска.
- Проблеми с кожата. Над 70% от имунните клетки се намират в червата. Изследванията на връзката „черва – кожа“ при акне и екзема са обещаващи, но все още в ранен етап.
- Понижено настроение. В рандомизирано проучване от 2025 г. 88 здрави доброволци приемат пробиотик или плацебо в продължение на 28 дни. След около две седмици групата с пробиотик отчита по-слабо изразено негативно настроение.
- Непоносимост към лактоза. Някои бактерии помагат за разграждането на млечната захар. „Кефирът често се понася по-добре от прясното мляко“, отбелязва д-р Бродър.
Кой трябва да внимава с пробиотиците?
При повечето здрави деца и възрастни пробиотиците се смятат за безопасни. Има обаче групи, при които са описани сериозни инфекции на кръвта. Д-р Бродър препоръчва предпазливост при:
- хора с отслабен имунитет;
- тежко болни и пациенти в интензивно отделение;
- недоносени бебета и бебета с много ниско тегло при раждане;
- хора с централен венозен катетър или структурно сърдечно заболяване.
Важно е и още нещо. Кръв в изпражненията, необяснима загуба на тегло или продължителна диария не са повод за добавка, а за преглед при лекар.
Как да изберем подходящия пробиотик?
Ключовата дума е щам. Различните щамове имат различно действие, затова етикетът трябва да посочва не само рода (Lactobacillus), а точния вид и щам. Важни са и броят на живите бактерии (CFU), и дали дозата е проверена в клинични изследвания за конкретния проблем.
В Европейския съюз ориентирането е още по-трудно. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) все още не е одобрил нито една здравна претенция за пробиотици. Това означава, че обещанията за „здрав корем“ върху опаковката не са официално потвърдени.
Пробиотиците не са универсално решение, но при диария след антибиотици, раздразнено черво или чести стомашни оплаквания могат да бъдат полезни. За повечето хора обаче най-сигурната грижа за чревната флора остават фибрите, зеленчуците и традиционните ферментирали храни като киселото мляко. Преди да започнете добавка, особено при хронично заболяване, се консултирайте с лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Употребата на пробиотици расте, а консумацията на храни, подкрепящи микробиома, остава непроменена – Clinical Gastroenterology and Hepatology
- Michigan Medicine: Ръст на употребата на пробиотици при застой в приема на фибри
- Prevention: Шест признака, че чревното ви здраве се нуждае от пробиотик
- Пробиотици за превенция на остри инфекции на горните дихателни пътища – Cochrane Database of Systematic Reviews, 2022
- Ролята на пробиотиците за здравето на кожата и оста „черва – кожа“ – Nutrients, 2023
- Пробиотиците намаляват негативното настроение във времето – npj Mental Health Research, 2025
- Здравни претенции за пробиотици в ЕС – Ирландски орган за безопасност на храните (FSAI)












