Пробиотиците се превръщат в една от най-популярните хранителни добавки в света. Според проучване, публикувано в Clinical Gastroenterology and Hepatology, делът на възрастните американци, които ги приемат, нараства от 1,8% през 2009 г. до почти 7% през 2023 г. Това е ръст от 287%.

Изследването разкрива и парадокс. Приемът на фибри, основната „храна“ на добрите бактерии, не се променя за същия период. Хората все по-често посягат към капсулата, но не и към зеленчуците. Кога всъщност са нужни пробиотици и кога добавката е излишна? Гастроентеролозите дават ясен отговор.

Какво представляват пробиотиците и откъде да ги набавим?

„Пробиотиците са живи микроорганизми, които могат да донесат ползи за здравето“, обяснява д-р Сюзън Кейс, гастроентеролог и хепатолог от Синсинати. По думите ѝ те поддържат разнообразния чревен микробиом, който участва в храносмилането, имунитета и защитата на чревната стена.

Снимка: iStock

Добрите бактерии се съдържат естествено във ферментиралите храни – кефир, кисело зеле, кимчи, мисо, някои отлежали сирена. За българина най-близкият пример е киселото мляко. Бактерията Lactobacillus bulgaricus дори носи името на страната ни, след като през 1905 г. българският лекар Стамен Григоров я открива.

Затова експертите съветват първо да се заложи на храната. Повечето здрави хора с разнообразно меню, богато на фибри, нямат нужда от ежедневна добавка.

При кои проблеми пробиотиците имат най-силни доказателства?

Д-р Аркади Бродър, ръководител на отделението по гастроентерология в болница „Сейнт Питърс“ в Ню Джърси, посочва, че научната база е най-солидна при стомашно-чревни състояния. Сред тях са:

  • синдромът на раздразненото черво (СРЧ);
  • острата инфекциозна диария;
  • диарията след прием на антибиотици;
  • улцерозният колит – хронично възпаление на дебелото черво.

Кои са 6 сигнала, че пробиотикът може да помогне?

Специалистите очертават няколко ситуации, в които добавката си струва да се обсъди с лекар:

Снимка: iStock

  • Често подуване, газове, запек или диария. Пробиотиците могат да облекчат подуването, коремния дискомфорт и нередовното изхождане. „Резултатите варират и няма продукт, който да работи при всички“, уточнява д-р Бродър.
  • Скорошен курс антибиотици. Антибиотиците унищожават и полезните бактерии, което може да отключи диария. Започването на пробиотик успоредно с лечението е сред най-добре доказаните му приложения.
  • Чести настинки. Обзор на Cochrane с близо 7000 участници установява, че пробиотиците намаляват броя на хората с поне една инфекция на горните дихателни пътища с около 24%. Боледуването е средно с ден по-кратко, но сигурността на доказателствата е ниска.
  • Проблеми с кожата. Над 70% от имунните клетки се намират в червата. Изследванията на връзката „черва – кожа“ при акне и екзема са обещаващи, но все още в ранен етап.
  • Понижено настроение. В рандомизирано проучване от 2025 г. 88 здрави доброволци приемат пробиотик или плацебо в продължение на 28 дни. След около две седмици групата с пробиотик отчита по-слабо изразено негативно настроение.
  • Непоносимост към лактоза. Някои бактерии помагат за разграждането на млечната захар. „Кефирът често се понася по-добре от прясното мляко“, отбелязва д-р Бродър.

Кой трябва да внимава с пробиотиците?

При повечето здрави деца и възрастни пробиотиците се смятат за безопасни. Има обаче групи, при които са описани сериозни инфекции на кръвта. Д-р Бродър препоръчва предпазливост при:

Снимка: Canva

  • хора с отслабен имунитет;
  • тежко болни и пациенти в интензивно отделение;
  • недоносени бебета и бебета с много ниско тегло при раждане;
  • хора с централен венозен катетър или структурно сърдечно заболяване.

Важно е и още нещо. Кръв в изпражненията, необяснима загуба на тегло или продължителна диария не са повод за добавка, а за преглед при лекар.

Как да изберем подходящия пробиотик?

Ключовата дума е щам. Различните щамове имат различно действие, затова етикетът трябва да посочва не само рода (Lactobacillus), а точния вид и щам. Важни са и броят на живите бактерии (CFU), и дали дозата е проверена в клинични изследвания за конкретния проблем.

В Европейския съюз ориентирането е още по-трудно. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) все още не е одобрил нито една здравна претенция за пробиотици. Това означава, че обещанията за „здрав корем“ върху опаковката не са официално потвърдени.

Снимка: Canva

Пробиотиците не са универсално решение, но при диария след антибиотици, раздразнено черво или чести стомашни оплаквания могат да бъдат полезни. За повечето хора обаче най-сигурната грижа за чревната флора остават фибрите, зеленчуците и традиционните ферментирали храни като киселото мляко. Преди да започнете добавка, особено при хронично заболяване, се консултирайте с лекар.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

  1. Употребата на пробиотици расте, а консумацията на храни, подкрепящи микробиома, остава непроменена – Clinical Gastroenterology and Hepatology
  2. Michigan Medicine: Ръст на употребата на пробиотици при застой в приема на фибри
  3. Prevention: Шест признака, че чревното ви здраве се нуждае от пробиотик
  4. Пробиотици за превенция на остри инфекции на горните дихателни пътища – Cochrane Database of Systematic Reviews, 2022
  5. Ролята на пробиотиците за здравето на кожата и оста „черва – кожа“ – Nutrients, 2023
  6. Пробиотиците намаляват негативното настроение във времето – npj Mental Health Research, 2025
  7. Здравни претенции за пробиотици в ЕС – Ирландски орган за безопасност на храните (FSAI)
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google