Вярата, че топлината лекува не само тялото, но и душата, е стара колкото самите бани. Днес сауната, често в комбинация със студено потапяне или зимно плуване, отново е на мода от САЩ до Скандинавия. Зад тенденцията стоят не само движението за здравословно дълголетие, но и търсенето на общност и социален контакт след пандемията. Науката обаче едва сега започва да проверява дали топлинната терапия наистина може да подкрепи психичното здраве.
Както съобщава американската обществена медия NPR в публикация от октомври 2026 г., учените вече проучват топлината като възможен инструмент при депресия, макар доказателствата все още да са в начален етап.
Какво показват наблюденията сред посетителите на сауни?
Когнитивният невролог д-р Ева Хиланд от Университета Осло Метрополитън признава, че при преглед на научната литература е открила много празнини в знанията, но наличните данни ѝ се стрували обещаващи.
Сега екипът ѝ провежда рандомизирано контролирано проучване с 50 участници в Осло. Те посещават два пъти седмично плаващите сауни в пристанището на града, като престоят в сауната се комбинира с прости навици за грижа за психичното здраве. Целта е да се измери ефектът върху:
- нивата на стрес;
- общото усещане за благополучие;
- качеството на съня.
Големи анкети сред редовните посетители на сауни показват, че именно психологическите ползи ги карат да се връщат. Част от тях обаче може да се дължат не толкова на потенето, колкото на почивката от телефона, времето сред природата и общуването.
Как топлината влияе на мозъка?
Според проф. Кристофър Лоури, физиолог и невролог от Университета на Колорадо в Боулдър, самата топлина е мощен физиологичен стимул за психичното здраве. В лабораторията си той изследва механизмите, които свързват телесната температура с настроението:
- Сигнали към мозъка: когато кожата усети топлина, сигналът достига до древна част от мозъка, която „нарежда” на тялото да се охлади. Този път се припокрива с мрежата, отговорна за настроението и удоволствието, засегната при депресия.
- Противовъзпалителен ефект: топлината предизвиква специфичен противовъзпалителен отговор, подобен на този при физическа активност.
- Серотонинови неврони: проучвания при животни показват, че топлината активира група неврони, свързани с устойчивостта на стрес.
Ключовото проучване от 2016 г.
Най-силните данни при хора идват от проучване, публикувано през 2016 г. в списание JAMA Psychiatry и ръководено от екип от Университета на Уисконсин-Медисън. В него 30 души с голямо депресивно разстройство са разделени на две групи. Едната преминава еднократна процедура с цялостна хипертермия (затопляне на тялото до 38,5°C в специално инфрачервено устройство), а другата получава имитация на лечение.
В рамките на седмица при повечето участници от активната група симптомите намаляват наполовина, а ефектът се задържа през целия шестседмичен период на наблюдение.
Защо хората с депресия имат по-висока температура?
Това проучване вдъхновява клиничния психолог д-р Ашли Мейсън от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF) да се насочи към областта. Според нея хората с депресия сякаш „горят”: те трудно регулират телесната си температура, а при подобряване на състоянието се променя и терморегулацията им.
В проучване, публикувано през 2024 г. в Scientific Reports, екипът ѝ анализира данни от носими устройства на над 20 000 души от 106 държави. Резултатите показват, че по-тежките симптоми на депресия се свързват с:
- по-висока телесна температура през деня;
- по-малки колебания в температурата, т.е. тялото не се охлажда достатъчно през нощта.
Учените подчертават, че засега не е ясно кое е причина и кое следствие.
„Тренировка” за терморегулацията
На пръв поглед звучи парадоксално да затопляш човек, който вече е топъл. Според Мейсън обаче топлината действа като тренировка за охладителната система на тялото. След излагането на топлина температурата спада за много по-дълъг период, отколкото е продължил самият престой, вероятно дни, а може би и седмици.
Топлина плюс психотерапия
Тъй като и успешното лечение с антидепресанти или психотерапия подобрява терморегулацията, Мейсън допуска, че комбинирането на двата подхода може да засили ефекта. В две малки пилотни проучвания участниците преминават осем седмици когнитивно-поведенческа терапия и четири сесии в инфрачервено устройство за хипертермия. В края и на двете проучвания повечето участници вече не отговарят на критериите за депресия.
Сега същият протокол се изпитва с по-голяма група пациенти в UCSF, Харвард и Кливланд Клиник. Самата Мейсън обаче настоява, че резултатите са предварителни и изследванията са едва в началото си.
Сауна или специализирано лечение?
Според учените начинът на затопляне може да не е от решаващо значение, стига тялото да се изпоти. Сауната обаче не е заместител на лечението при депресия, а хора със сърдечно-съдови заболявания, ниско кръвно налягане или по време на бременност трябва да обсъдят посещенията ѝ с лекар.
Топлинната терапия изглежда обещаваща, особено за хора, които вече са опитали различни методи без достатъчен успех. Докато големите контролирани проучвания не дадат категоричен отговор, сауната може да остане приятна част от грижата за себе си, но не и замяна на професионалната помощ. Ако забелязвате продължителни промени в настроението, съня или енергията, консултирайте се с личния си лекар или психиатър.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—--------------------------------------------------------
Източници
- NPR: От плаващите сауни до клиничните изпитвания: Как топлината може да помогне за психичното здраве
- JAMA Psychiatry (PubMed): Цялостна хипертермия за лечение на голямо депресивно разстройство: рандомизирано клинично изпитване
- UCSF Department of Psychiatry: Свързани ли са телесната температура и депресията?
- UCSF Osher Center for Integrative Health: Топлинната терапия показва потенциал при лечението на депресия
- UCSF Clinical Trials: Проучване MULTIBED: Комбинирана хипертермия и поведенческа терапия при депресия
