В нощта срещу 25 октомври България връща часовниците с един час назад. Вечерите изведнъж притъмняват, а денят продължава да се скъсява чак до края на декември. За мнозина точно тогава се появяват умора, раздразнителност и усещането, че „нещо не е наред“.

Есенна депресия е популярен израз, но не всяка тежка седмица е депресия. Обясняваме какво се случва с организма през есента, кои признаци са сигнал за внимание и какво помага на практика.

Защо есента натоварва психиката?

Есента рядко носи една голяма промяна. Тя носи десетки малки: училище, по-натоварена работа, ранни сутрини и по-малко време навън. Поотделно те изглеждат дребни, но заедно изтощават.

Снимка: iStock

Човешкият мозък работи най-добре с предвидими навици. Когато сънят, храненето и движението се променят едновременно, той изразходва повече енергия за адаптация. Резултатът често е сезонен стрес, дори когато обективно всичко е наред.

Към това се добавя и светлината. Тя регулира циркадния ритъм, тоест вътрешния часовник на тялото. С по-късите дни много хора усещат сънливост по-рано вечер и стават по-трудно сутрин.

Любопитно наблюдение идва от сравнение между студенти в норвежкия град Тромсьо и италианския Ферара. Според проучването, публикувано в Epidemiology and Psychiatric Sciences, в двете държави повечето хора се чувстват най-зле именно през октомври и ноември.

Какво се случва в мозъка, когато светлината намалява?

Националният институт за психично здраве на САЩ (NIMH) описва механизма ясно. При хората със сезонни промени в настроението нивата на серотонина са по-ниски. Това е веществото, което регулира настроението, а слънчевата светлина влияе на молекулите, които го поддържат в норма.

Снимка: Canva

Същевременно организмът произвежда повече мелатонин, хормона на съня. Това засилва сънливостта и желанието за „зимен сън“. По-малкото слънце означава и по-малко витамин D, който също подпомага действието на серотонина.

Есенна депресия или просто тежка седмица?

Няколко дни без енергия не са болест. При повечето хора неразположението отминава, щом свикнат с новия ритъм. Внимание заслужават промени, които продължават седмици или пречат на работата и отношенията.

Медицинският термин за повтарящата се зимна депресия е сезонно афективно разстройство (САР). Според NIMH симптомите обикновено траят около 4–5 месеца в годината. Диагнозата изисква сезонният модел да се повтаря поне две поредни години.

Освен класическите признаци на депресия, зимният тип САР често включва:

  • прекомерен сън и трудно събуждане;
  • засилен апетит, особено към въглехидрати, и наддаване на тегло;
  • социално оттегляне, тоест усещане за нужда от „зимуване“;
  • постоянна умора и трудна концентрация;
  • загуба на интерес към неща, които обикновено носят радост.

NIMH подчертава и една важна разлика. САР е свързано с намаляването на дневната светлина, а не с календара. Стресът от празници, училищни графици или натоварен сезон в работата сам по себе си не е САР.

Снимка: iStock

Засяга ли сезонната депресия и България?

САР се среща по-често в северните ширини. Мета-анализ от 2025 г., публикуван в Journal of Affective Disorders, потвърждава, че по-голямата географска ширина е свързана с по-висока честота. Южна Европа обаче не е изключение. Италианско проучване на ширина, сходна с нашата, установява САР при около 3,5% от хората, а по-лека форма при още 11,5%.

Официалната статистика за депресията у нас изглежда успокояваща. По данни на Евростат за 2019 г. едва 2,7% от българите съобщават за хронична депресия, при средно 7,2% за ЕС. Националният център по обществено здраве и анализи обаче посочва, че само един от двайсет души с депресия получава специализирана психиатрична помощ. Това подсказва, че много случаи вероятно остават незабелязани.

Снимка: iStock

Какво помага да опазим настроението през есента?

Не е нужно да преобръщаме живота си всяка есен. Често е достатъчно да забележим кои добри навици сме изгубили с края на лятото и да ги върнем съзнателно.

  • Ставайте и лягайте по едно и също време, включително след смяната на часа.
  • Излизайте навън през деня. Дори кратка разходка по обяд носи естествена светлина.
  • Движете се редовно, независимо от времето.
  • Оставете празно място в графика. Не всяка покана изисква „да“.
  • Поддържайте връзка с близки и приятели.
  • Хранете се редовно, вместо да хапвате набързо каквото има.

Помагат и една-две стабилни „котви“ в деня. Това може да е сутрешна разходка, вечеря по едно и също време или 20 тихи минути след работа.

Кога да потърсим специалист?

Потърсете личния си лекар, психолог или психиатър, ако тъгата, тревожността или безсънието продължават повече от две седмици. Същото важи, ако есенно-зимното влошаване се повтаря година след година. Съществуват ефективни подходи, от светлинна терапия до когнитивно-поведенческа терапия, но изборът е индивидуален и се прави със специалист.

Снимка: OpenAI

При мисли за самонараняване незабавно се обадете на 112.

Есенната умора е нормална реакция на по-малко светлина и повече задължения. Пазете съня, светлината и движението, особено около смяната на часа. Ако неразположението не отминава, това не е слабост, а повод за разговор със специалист.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Сезонно афективно разстройство. Национален институт за психично здраве на САЩ (NIMH)
  2. 7,2% от хората в ЕС страдат от хронична депресия. Евростат

  3. Само един от двайсет страдащи от депресия получава специализирана психиатрична помощ в България – НЦОЗА

  4. Глобално разпространение на сезонното афективно разстройство според географската ширина: систематичен преглед и мета-анализ. Journal of Affective Disorders, 2025

  5. Сезонно афективно разстройство и географска ширина. Epidemiology and Psychiatric Sciences

  6. Разпространение на сезонното афективно разстройство в Италия. Университет на Акуила

  7. Часовниците се връщат с един час назад. БНТ

  8. Психично здраве през есента: защо промяната в ежедневието има значение. BLA Psychiatry

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google