Гениталният херпес представлява инфекция, която се предава по полов път. Представя се като първична или рецидивираща херпес симплекс инфекция. Протича като вулвовагинит при жените и баланит при мъжете.
Симптомите обичайно настъпват около десет дни след инфектирането. Типичните признаци на заболяването включват:
- зачервяване;
- подуване;
- рани;
- болка;
- образуване на сухи корички;
- болезнено урининране;
- подуване на лимфните възли в слабините;
- промени във влагалищния секрет и др.
Най-честите локализации на раните са половите органи, седалището и бедрата.
Причинител на заболяването е вирусът HSV тип 2. Херпесът може да настъпи веднага след контакт с вируса или да се изяви след време. В някои случаи първичният генитален херпес преминава в рецидивиращ.
Диагнозата се базира на снемането на анамнеза и провеждането на физикален преглед на пациента. Може да се вземе течност от мехурите или образуваните рани, която след това да бъде изследвана. Чрез кръвен тест се установява наличието на антитела. PCR-тестовете се отличават с изключително висока чувствителност.
Усложненията на рецидивиращия генитален херпес най-често включват развитие на вторична бактериална или гъбична инфекция. При голяма частота на рецидивите настъпват лимфстаза и малигнена дегенерация. Други възможни усложнения са уретрит, проктит, развитие на херпес-вирусен менингит и др.
Лечението на гениталния херпес включва приложение на антивирусни лекарства и прилагането на локална терапия под формата на крем или гел. Ако има данни за наличие на вторична бактериална инфекция се назначава прием на антибиотици. Могат да се употребяват и средства, понижаващи температурата, и болкоуспокояващи медикаменти.
При активна инфекция е задължително използването на контрацептиви и въздържането от сексуална активност.
Източници: