Много родители смятат, че интелектуалният потенциал на детето расте най-вече с допълнителни уроци и повече часове над учебника.
В новата рубрика „Мит под микроскоп“ на „Светът на здравето“ разглежда това схващане отблизо, за да покаже какво е факт, какво е мит и какво всъщност казва науката. Изводът е: „Да, но не точно“. Детският мозък се развива не само чрез ученето.
Как движението помага на детския мозък?
По време на физическа активност сърцето ускорява кръвообращението, а съкращаващите се мускули освобождават миокини и други молекулярни сигнали. Чрез кръвта те достигат до мозъка и подпомагат процесите, свързани със синаптичната пластичност. Това е „способността на невроните да създават, укрепват и пренареждат своите връзки“.
Движението е свързано и с промени в активността на допамина, норадреналина и серотонина. Тези невромедиатори участват в регулирането на вниманието, мотивацията, бодростта и емоционалния баланс. Това са все състояния, които улесняват ученето.
Защо играта е важна за развитието на детето?
В играта правилата непрекъснато се сменят. Детето трябва да овладее импулса си, да задържи целта и след грешка да избере нов ход. Така се ангажират префронталните мрежи, свързани с работната памет, самоконтрола и гъвкавостта на мисленето. Затова играта може да се разглежда като естествена среда за упражняване на изпълнителните функции.
Не по-малко значим е и живият контакт със семейството и приятелите. „Погледът, гласът, докосването подпомагат стрес регулацията, развитието на езика, вниманието и емоционалната устойчивост“, се подчертава в рубриката.
Ученето остава важно, но то е само част от картината. Уроците дават съдържание на ума, но играта, социалният свят, сънят и емоционално интелигентната, отзивчива семейна среда създават комплексните условия, в които детският мозък разгръща своя пълен потенциал.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
