Нобеловата награда за медицина 2026 отличава откритие, което позволява на учените да „включват“ и „изключват“ нервни клетки в живия мозък със светлина. Наградата получават Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел. Техните изследвания дават на медицината нов начин да разбере как мозъкът създава поведение, емоции и спомени.
Нобеловото събрание към Каролинския институт в Стокхолм обявява лауреатите в понеделник, 5 октомври. Тримата си поделят поравно 12 млн. шведски крони (около 1,1 млн. евро). Отличието е „за техните открития, свързани със светлочувствителните йонни канали и оптогенетиката“.
Кои са лауреатите на Нобеловата награда за медицина 2026?
Тримата учени работят в САЩ и Германия:
- Карл Дайсерот – Медицински институт „Хауърд Хюз“ и Станфордски университет (САЩ);
- Петер Хегеман – Хумболтовият университет в Берлин (Германия);
- Георг Нагел – Университетът във Вюрцбург (Германия).
Тази година наградата за физиология или медицина се връчва за 117-и път. Двама от тримата лауреати работят в Европа, знак за силата на европейската фундаментална наука.
Как едно зелено водорасло води до Нобелова награда?
Историята започва с едноклетъчното водорасло Chlamydomonas. Хегеман иска да разбере как то плува към светлината. Той открива, че в „очното му петно“ има белтък, който почти мигновено превръща светлината в електрически сигнал.
Хегеман и Нагел идентифицират тези белтъци и ги наричат каналродопсини. В опити с яйцеклетки на жаби те доказват, че синята светлина „отваря“ белтъка. През него в клетката навлизат заредени частици, йони, и се поражда електрически импулс.
Следващата стъпка е още по-важна. Когато генът на каналродопсина се вкара в бъбречни клетки на човек или мишка, тези клетки също започват да реагират на светлина.
Какво представлява оптогенетиката?
Оптогенетиката съчетава оптика и генетика. Учените вкарват гена на светлочувствителен белтък в определени нервни клетки. След това ги активират с точно насочени светлинни импулси.
Дайсерот развива метода в мозъка. Първо доказва в опити с плъхове, че невроните с каналродопсин генерират електрически сигнали под действието на светлина. После екипът му насочва светлина през тънки оптични влакна към двигателната кора на мишки. Резултатът е движение на мустачките им, задействано изцяло със светлина.
По-късни експерименти показват кои мрежи от неврони участват във формирането на конкретни спомени, включително спомените, свързани със страх.
Защо това е пробив за разбирането на мозъка?
Проф. Анна Веделл от Нобеловия комитет обяснява същността така: „Имахме анатомични карти и корелации, но сега разполагаме с инструмент, който показва причинно-следствени връзки.“ Според нея това дава функционална карта на мозъка. Учените могат да определят точно кои клетки създават поведение, емоции и спомени.
Може ли оптогенетиката да лекува болести?
Методът вече излиза от лабораторията. Той полага основите на нова област – оптогенетичната терапия.
Най-яркият пример е клинично изпитване при мъж, ослепял заради пигментен ретинит. При това заболяване постепенно се увреждат светлочувствителните клетки на ретината. Според проучване, публикувано през 2021 г. в Nature Medicine, пациентът частично възвръща зрението си.
Ето как работи подходът:
- генът на каналродопсин се доставя с безвреден вирус в ганглийните клетки на ретината;
- пациентът носи специални очила, които заснемат околната среда;
- очилата превръщат образите в светлинни импулси с една дължина на вълната и ги проектират върху ретината.
„Това е наистина прекрасна новина. Надявам се да даде тласък на всички усилия за възстановяване на зрението на незрящи пациенти чрез оптогенетика“, казва проф. Ботонд Роска. Той е директор на Института по молекулярна и клинична офталмология в Базел и съръководител на изследването.
Какво означава откритието за хората с неврологични и психични заболявания?
Експертите подчертават, че ползата е преди всичко в разбирането на болестите. Като изучават здравия мозък при животни, учените могат да видят какво се променя при деменция, епилепсия и зависимости.
„Като разберем кои клетки са активни при тези заболявания при мишката, ще знаем и къде да търсим при човека“, обяснява проф. Веделл.
Президентът на Станфордския университет Джонатан Левин определя значението на откритията като „дълбоко“. Според него те отварят възможности за нови лечения на неврологични и психични заболявания.
Важно е да се подчертае, че повечето приложения все още са в етап на изследвания. Оптогенетиката не е рутинно лечение и в момента е достъпна само в рамките на клинични изпитвания.
Нобеловата награда за медицина 2026 признава как едно любопитство към водораслите прераства в мощен инструмент за изследване на мозъка. Оптогенетиката вече помага на учените да разчетат причините за редица мозъчни заболявания. Първите опити при слепота показват, че методът има и реален терапевтичен потенциал.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Нобелова награда за физиология или медицина 2026. съобщение за пресата, NobelPrize.org
Дайсерот, Хегеман и Нагел печелят Нобеловата награда за медицина 2026, Reuters
