Ултрапреработените храни отдавна са сред основните заподозрени за рак на дебелото черво. Ново мащабно проучване на Националния институт по ракови заболявания на САЩ (NCI) обаче показва по-сложна картина. Общото им количество в менюто не се свързва с по-висок риск. Решаващо е какви точно са тези храни.
Резултатите излизат на 15 октомври в научното списание PLOS Medicine. Новината идва в момент, в който колоректалният рак е най-често диагностицираното онкологично заболяване в България.
Какво точно установява новото проучване?
Учените анализират данните на 461 682 американци на възраст между 50 и 71 години. Участниците описват храненето си в подробен въпросник през 1995–1996 г. След това лекарите ги проследяват до 2018 г., средно близо 19 години.
За този период са диагностицирани 10 075 случая на колоректален рак. Ултрапреработените храни формират средно 43% от дневния енергиен прием на участниците. Хората с най-висок прием обаче не развиват болестта по-често от тези с най-нисък.
„Не наблюдаваме връзка между общия прием на ултрапреработени храни и честотата на колоректалния рак“, обяснява д-р Ерика Лофтфийлд, която ръководи изследователския екип.
Защо зърнената закуска и колбасът не са едно и също?
Категорията ултрапреработени храни е изключително широка. В нея влизат пакетираният пълнозърнест хляб и подсладеното кисело мляко, но също кренвиршите, шунката и саламът. Когато учените разделят храните по групи, картината се променя:
- Пълнозърнести храни, фибри, млечни продукти и калций се свързват с по-нисък риск, дори когато идват от ултрапреработени източници.
- Зърнените закуски се свързват с 16% по-нисък риск при най-високия спрямо най-ниския прием.
- Преработените месни и рибни продукти се свързват с 10% по-висок риск.
- Замяната на 10% от ултрапреработените храни (по тегло) с минимално обработени продукти носи 2% по-нисък риск.
„Пълнозърнестата закуска и хотдогът са ултрапреработени, но тласкат риска в противоположни посоки“, коментира пред Healthline колоректалният хирург д-р Кетан Танки.
Значи ли това, че ултрапреработените храни са безопасни?
Не. Изследването е наблюдателно и не доказва причинно-следствена връзка. Участниците попълват въпросника само веднъж, преди близо 30 години.
Оттогава хранителната среда се променя драстично. Самите автори признават, че вероятно подценяват днешния прием. Повечето участници са по-възрастни бели американци, затова изводите не важат автоматично за по-млади хора.
Въпросникът не отчита и хранителните добавки. Сред тях са емулгаторите, които в лабораторни експерименти нарушават защитната бариера на червата и поддържат хронично възпаление. Учените подчертават също, че нездравословният хранителен режим като цяло остава рисков фактор.
Какво означава това за Европа и България?
Съставът на менюто има значение. В европейското проучване EPIC същата замяна на 10% ултрапреработени храни носи 6% по-нисък риск, тоест три пъти повече. Обяснението е, че участниците в EPIC консумират почти двойно повече ултрапреработено месо: около 36 г дневно срещу 20 г при американците. Те ядат и значително по-малко пълнозърнести зърнени закуски.
За България темата е особено важна. По данни на GLOBOCAN колоректалният рак съставлява 15,5% от новите онкологични случаи у нас през 2022 г. Същата година той отнема живота на 2759 души. България е и единствената страна в ЕС, в която смъртността от рак расте през последното десетилетие.
Колбасите, луканката и суджукът са обичайна част от българската трапеза. Точно преработеното месо е групата, която новото проучване отново свързва с по-висок риск.
Как да намалим риска от рак на дебелото черво?
Експертите са единодушни, че общият хранителен модел е по-важен от етикета „ултрапреработено“. Гастроентерологът д-р Ашкан Фархади съветва да се съди по състава на продукта, а не по категорията му. Препоръките на Американското онкологично дружество включват:
- повече пълнозърнести храни, фибри, плодове и зеленчуци;
- редовен прием на млечни продукти и храни, богати на калций;
- ограничаване на червеното и преработеното месо;
- отказ от тютюнопушенето и минимум алкохол;
- поддържане на здравословно тегло и редовна физическа активност.
Важен е и скринингът. Министерството на здравеопазването подготвя Национална програма за скрининг за рак на дебелото черво за 2026–2027 г. Тя предвижда безплатни тестове за домашна употреба за хората между 45 и 75 години.
Лекарите напомнят, че кръв в изпражненията, ректално кървене, трайна промяна в навиците на изхождане и коремна болка изискват преглед при всяка възраст.
Не всички ултрапреработени храни носят еднакъв риск за дебелото черво. Пълнозърнестите и млечните продукти изглеждат защитни, а преработеното месо остава рисков фактор. Най-сигурната стратегия е балансирано меню, внимателно четене на етикетите и навременен скрининг след 45-годишна възраст.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Връзка между преработката на храните, хранителните рискови фактори и колоректалния рак в проучването NIH-AARP. PLOS Medicine, 2026
Общият прием на ултрапреработени храни не е свързан с колоректален рак. MedicalXpress
Ултрапреработените храни и рискът от колоректален рак. Healthline
Скрининговите програми ще предложат безплатни тестове за домашна употреба. БТА
