Мозъчният инсулт не приключва в момента, в който кръвоносният съд се запушва. Щетите продължават да се разширяват часове след първия удар, а лекарите досега трудно виждат къде точно. Ново проучване, публикувано в научното списание Brain, показва как ултратънки графенови сензори засичат тези скрити процеси при мишки.
Международен екип от Испания, Великобритания и Германия открива електрически „подписи“, които разграничават здрава, застрашена и вече тежко увредена мозъчна тъкан. Откритието е предклинично. То обаче поставя основа за по-прецизно лечение на исхемичния инсулт, заболяване, което у нас оставя с увреждания десетки хиляди души всяка година.
Защо увреждането на мозъка продължава след инсулта?
При исхемичен инсулт тромб блокира притока на кръв към част от мозъка. Клетките в центъра на засегнатата зона загиват бързо. Около тях обаче остава пояс от отслабена, но все още жива тъкан – т.нар. исхемична полусянка.
Тази зона е мястото, където лечението има шанс да спаси мозъка. Тя е застрашена от вълни на нарушена електрическа активност, наречени разпространяващи се кортикални деполяризации. Те преминават през мозъчната кора и изчерпват и без това оскъдната енергия на клетките.
В здрава тъкан всяка такава вълна предизвиква разширяване на съдовете и приток на повече кръв. В застрашената зона реакцията е обратна, съдовете се свиват, а кръвотокът спада още. Така увреждането постепенно се разраства.
Какво откриват графеновите сензори?
Досега проблемът е технически. Тези вълни представляват изключително бавни електрически промени, които конвенционалните електроди трудно улавят. Учените решават задачата с гъсти масиви от графенови микротранзистори, поставени върху мозъка на мишки и комбинирани с изобразяване на кръвотока и кислорода.
Резултатите, публикувани през септември 2026 г., показват няколко ключови неща:
- Продължителността и формата на всяка вълна се променят според това колко кръв достига до тъканта.
- По сигнала учените разграничават три зони – относително запазена, застрашена и тежко увредена тъкан.
- Специфична форма на вълната точно локализира участъците с най-силно намален кръвоток.
- Електрическият сигнал предсказва дали съдовете ще се разширят, или ще се свият.
- Модел с изкуствен интелект прогнозира съдовата реакция само по електрическите данни.
Според Роб Уайкс от Университета в Манчестър изследването показва нещо повече от по-добро измерване. То разкрива как се развиват мозъчните лезии и как биха могли да се лекуват.
Какво показва кетаминът при мишките?
Екипът тества и ниска доза кетамин, лекарство, което отдавна се използва в медицината като анестетик. При животните то скъсява вредните електрически вълни. Освен това предотвратява обратната съдова реакция в застрашените зони и намалява обема на увреждането.
Авторите виждат в това физиологично обяснение за невропротективния ефект на кетамина, описван и в по-ранни изследвания. Подобна полза при хора след инсулт обаче все още не е доказана. Кетаминът е лекарство с рецепта и сериозни странични ефекти, резултатът не е повод за самолечение.
Кога технологията може да стигне до болниците?
Технологията е на етап предклинични изследвания. Антон Гимера-Бруне от Института по микроелектроника в Барселона (CSIC) посочва, че записът на бавната мозъчна активност остава предизвикателство. Екипът развива графеновите сензори от години, а първите резултати публикува още през 2018 г.
Сензорите в проучването се поставят директно върху мозъчната кора. Затова пътят до рутинна употреба при хора минава през нови изследвания за безопасност и ефективност. Учените очакват технологията един ден да позволи:
- наблюдение в реално време на състоянието на мозъчната тъкан по време на инсулт;
- откриване на пациентите с най-висок риск от допълнително увреждане;
- по-бързо тестване на нови невропротективни терапии.
Защо откритието е важно за пациентите?
Според анализ, публикуван в The Lancet Neurology, през 2021 г. инсултът отнема живота на 7,3 млн. души по света и на 967 000 в Европа. От 1990 г. смъртността от инсулт в Източна Европа намалява с 43,3% – значително по-бавно от спада с 68,3% в Западна Европа.
У нас картината остава тревожна. По данни, инсултите оставят с увреждания средно 34 000 българи годишно, а около 3500 души губят живота си заради ненавременно лечение. Съвременна терапия се предлага едва в 47 от 132 болници, които лекуват инсулт.
Кои признаци на инсулт изискват незабавно обаждане на 112?
Новите технологии имат смисъл само ако пациентът стигне навреме до болница. Потърсете спешна помощ при внезапна поява на:
- изкривяване на лицето или увиснал ъгъл на устата;
- слабост или изтръпване на ръка или крак, особено от едната страна на тялото;
- затруднен или неразбираем говор;
- загуба на зрение, световъртеж или нарушено равновесие;
- силно главоболие без ясна причина.
Засечете часа на първите симптоми, той е ключов за избора на лечение.
Графеновите сензори показват, че мозъкът „издава“ кои зони още могат да бъдат спасени след исхемичен инсулт. Откритието е при мишки и до клиничната практика има още години. Днес най-силното оръжие срещу инсулта остава бързината: при първите признаци звънете на 112.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Flaherty S.M. и съавт. Зависими от кръвотока подписи на разпространяващата се деполяризация разкриват уязвимостта на тъканта при инсулт. Brain, 2026
Euronews. Графенът отваря нов начин за откриване на мозъчни увреждания след инсулт
The Lancet Neurology. Глобална тежест на инсулта и рисковите фактори за него, 1990–2021 г.
Euronews. Смъртните случаи от инсулт намаляват в Европа, но растат в световен мащаб
