По-слабата памет след 60 години е свързана с по-висок риск от инсулт

Стандартните когнитивни тестове може да подсказват кой е изложен на по-висок риск от инсулт години по-рано. Това показва ново шведско проучване, публикувано в Journal of the American Heart Association. Откритието е особено важно за България, която остава сред страните с най-висока смъртност от мозъчно-съдови заболявания в ЕС.

Какво точно установяват учените, при кого връзката е най-силна и защо експертите засега призовават към предпазливост? Ето основното.

Какво открива новото проучване за паметта и инсулта?

Изследователите анализират данни на 4912 души от шведската база Good Aging in Skåne. В началото никой от тях няма прекаран инсулт, мини-инсулт (преходна исхемична атака) или деменция. Участниците преминават серия когнитивни тестове и учените ги проследяват средно 12,3 години.

Снимка: iStock

За този период 572 души получават първи инсулт. Учените сравняват хората с най-ниски резултати с тези с най-високи. При участниците между 60 и 69 години разликата е ясно изразена:

86% по-висок риск при по-слаби общи мисловни способности;
68% по-висок риск при по-слаба епизодична памет, тоест запомнянето на събития и преживявания;
66% по-висок риск при по-бавна скорост на обработка на информацията.

Връзката остава и след като учените отчитат тютюнопушенето, алкохола, физическата активност, диабета и исхемичната болест на сърцето. При словесната гъвкавост и част от изпълнителните функции подобна зависимост не се открива.

Защо връзката важи само за хората в 60-те?

При участниците над 70 години значима зависимост няма след отчитане на здравните и житейските фактори. Проф. Дерк Кригер, невролог в британската клиника Re:Cognition Health, предлага възможно обяснение. Според него в 60-те безсимптомните увреждания на мозъчните съдове вече са достатъчно чести, за да повлияят на мисленето. В по-късна възраст обаче на мисленето силно влияе и самото стареене.

Снимка: Canva

Кригер посочва, че паметта и скоростта на мислене зависят от обширни мрежи в бялото мозъчно вещество. Тези мрежи са особено уязвими при болест на малките мозъчни съдове. Езиковите умения се влияят повече от образованието и от т.нар. когнитивен резерв. В допълнителен анализ по пол връзката не се потвърждава при жените.

Може ли „тих“ инсулт да отслаби паметта?

Авторите допускат, че хората с по-ниски резултати вече са прекарали повече „тихи“ инсулти. Това са малки мозъчни инфаркти без очевидни симптоми. Те обаче могат постепенно да отслабят паметта и бързината на мислене.

Д-р Кристофър Йи, съдов хирург в MemorialCare Orange Coast Medical Center в Калифорния, определя хипотезата като напълно правдоподобна. Той подчертава обаче, че проучването не използва ядрено-магнитен резонанс, за да потвърди този механизъм. Проф. Кригер е съгласен, че без образна диагностика тази връзка остава недоказана.

Мини-инсултът е свързан с 34% по-висок риск от деменция

Мини-инсултът отшумява бързо, но какво се случва с мозъка години по-късно? Нов анализ на над 110 000 души търси отговора и обяснява защо симптомите не бива да се пренебрегват

Кои рискови фактори свързват мисленето и инсулта?

Част от обяснението вероятно се крие в общите рискови фактори. Те увреждат кръвоносните съдове на мозъка и допринасят едновременно за спад в мисленето и за инсулт:

високо кръвно налягане (хипертония);
диабет;
тютюнопушене;
прекомерна консумация на алкохол;
липса на физическа активност.

Снимка: Canva

Д-р Йи обръща внимание, че при 60-годишните връзката се запазва и след отчитане на тези фактори. Следователно те не обясняват изцяло резултатите.

Защо темата е особено важна за България?

Данни на Евростат, представени наскоро, показват, че България продължава да е сред държавите в ЕС с най-висока смъртност от мозъчно-съдови заболявания. Българите са и сред водещите в Европа по тютюнопушене, консумация на алкохол и обездвижване. Това са точно факторите, които увреждат едновременно съдовете и мозъка.

Трябва ли тестовете за памет да станат част от профилактиката?

Авторите смятат, че когнитивните тестове могат да станат полезен инструмент за ранно откриване на риска при хората в началото на седмото десетилетие. Експертите обаче смятат, че е рано за такава препоръка. Според проф. Кригер първо са нужни повторни проучвания. Нужни са и доказателства, че тестовете добавят ценна информация към стандартните скали за риск.

Снимка: Canva

Днес оценката на риска от инсулт стъпва на доказани показатели:

кръвно налягане, кръвна захар и холестерол;
индекс на телесната маса;
тютюнопушене, хранене и движение;
предсърдно мъждене и диабет;
фамилна обремененост с инсулт или инфаркт.

Част от тези показатели се проверяват при ежегодния профилактичен преглед при личния лекар, който се покрива от НЗОК.

Сърдечно-съдовите заболявания дават симптоми до 10 години по-рано

Умората и по-бавната крачка с възрастта често изглеждат нормални. Учени откриват колко рано подобни промени предвещават инфаркт и инсулт в бъдеще

Проучването не доказва, че слабата памет причинява инсулт. То обаче показва, че здравето на мозъка и на кръвоносните съдове е тясно свързано. Ако след 60 години забелязвате промени в паметта или бързината на мислене, обсъдете ги с личния си лекар. Следете редовно кръвното налягане, кръвната захар и холестерола.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google