Есента е сезонът на праза, от баницата и ориза с праз до гъстите зимни супи. Този скромен зеленчук обаче носи повече от вкус. Ползите от праза обхващат сърцето, храносмилането и контрола на теглото, но доказателствата за тях са с различна сила.
Празът е част от семейството на лука и чесъна, растенията от род Allium. Ето какво показват проучванията и къде науката все още е предпазлива.
Каква е хранителната стойност на праза?
Хранителната стойност на праза е висока спрямо калориите му. Според базата данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) 100 грама варен праз съдържат едва 31 калории.
В същото време празът е източник на важни вещества:
- каротеноиди с провитамин А, включително бета-каротин – организмът ги превръща във витамин А, нужен за зрението и имунитета;
- витамин K1 – ключов за нормалното съсирване на кръвта;
- манган – участва в антиоксидантната защита на клетките;
- малки количества мед, витамин B6, желязо и фолат.
Малко клинично проучване в American Journal of Obstetrics and Gynecology свързва ниския прием на манган с по-силни предменструални симптоми. В него обаче участват само 10 жени.
Какво е дивият праз и има ли го в България?
Дивият праз (Allium tricoccum), известен в англоезичния свят като ramps, расте в горите на Северна Америка. Вкусът му е нещо средно между чесън, зелен лук и праз. По някои данни той съдържа около два пъти повече витамин C от същото количество портокали.
У нас най-близкият му роднина е левурдата (мечешкият лук), от рода Allium, но е различно растение. Ако я берете сами, бъдете внимателни, листата му лесно се бъркат с отровни растения като момината сълза и мразовеца.
Кои вещества в праза са полезни за здравето?
Празът е богат на антиоксиданти, най-вече полифеноли и серни съединения. Те ограничават окислителния стрес, който уврежда клетките.
Особено ценен е кемпферолът, флавоноид, който се съдържа още в броколите, зелето и чая. Обзор в Mini Reviews in Medicinal Chemistry посочва, че някои епидемиологични проучвания свързват храните с кемпферол с по-нисък риск от рак и сърдечно-съдови заболявания.
Празът съдържа и тиосулфинати. Това са серни съединения от същото семейство като алицина в чесъна, които придават на тези растения характерния им аромат.
Помага ли празът за здравето на сърцето?
Наблюдателни проучвания свързват растенията от рода Allium с по-нисък риск от сърдечни заболявания и инсулт. Повечето от тях обаче изследват лука и чесъна, а не конкретно праза, посочва обзор в списание Nutrients.
Серните съединения в тези растения могат да влияят на холестерола, кръвното налягане и образуването на тромби. Лабораторно сравнение на шест вида Allium, публикувано във Food Technology and Biotechnology, добавя важен нюанс. Празът показва по-слаба антиагрегантна и антиоксидантна активност от чесъна, шалота и лука резанец.
Празът е полезна част от менюто за здраве на сърцето, но не замества лечението.
Може ли празът да помогне за отслабване?
Празът е добър съюзник при контрола на теглото заради ниската си калорийност, високото съдържание на вода и фибрите.
Систематичен преглед на кохортни проучвания в Nutrients установява, че по-високият прием на зеленчуци е свързан с по-малко наддаване на тегло при възрастни. Качеството на данните е умерено, но посоката е последователна.
Ефектът на фибрите върху апетита все пак не бива да се надценява. Систематичен преглед в Journal of the American College of Nutrition показва, че повечето видове фибри не намаляват апетита в краткосрочен план. Ползата идва от цялостния режим, а не от един продукт.
Предпазва ли празът от рак и подкрепя ли храносмилането?
Наблюдателни данни, обобщени от Healthline, сочат, че хората, които редовно ядат зеленчуци от рода Allium, имат до 46% по-нисък риск от рак на стомаха. Подобна връзка се описва и при колоректалния рак.
Голяма част от противораковите ефекти на кемпферола обаче са установени в лабораторни условия. Обзор във Food Chemistry описва как той потиска растежа на ракови клетки, но учените подчертават нуждата от изследвания при хора.
За храносмилането празът носи фибри с пребиотично действие. Те хранят полезните чревни бактерии, които произвеждат късоверижни мастни киселини с противовъзпалителен ефект.
Кой трябва да внимава с праза?
Празът е източник на витамин K, затова хората на антикоагуланти от групата на витамин K антагонистите (като варфарин или аценокумарол) трябва да внимават. Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH) съветват приемът на богати на витамин K храни да е стабилен, без резки промени. При съмнение е добре да се консултирате с лекуващия си лекар.
Как да приготвим праза?
- Почистване: отрежете корените и тъмнозелените връхчета, като запазите бялата и светлозелената част.
- Измиване: разрежете стъблото по дължина и го изплакнете под течаща вода, за да премахнете пясъка между слоевете.
- Приготвяне: празът се яде суров в салати, но и задушен, запечен, сварен или мариновани.
- Съхранение: суровият праз издържа около седмица в хладилник, а сготвеният, около два дни.
Празът е нискокалоричен зеленчук с ценни витамини, антиоксиданти и фибри. Включването му в есенното и зимното меню подкрепя разнообразното хранене, а данните за сърцето, теглото и червата са обнадеждаващи. Ако приемате антикоагуланти, поддържайте стабилен прием и се посъветвайте с лекаря си.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- 10 ползи за здравето и храненето от праза и дивия праз – Healthline
- Праз, варен – хранителен състав, база данни FoodData Central на USDA
- Витамин А – информационен лист за здравни специалисти, NIH
- Витамин K – информационен лист за здравни специалисти, NIH
- Портокали – хранителен състав, база данни FoodData Central на USDA
- Влияние на калция и мангана от храната върху менструалните симптоми – American Journal of Obstetrics and Gynecology
- Влияние на мангана върху баланса на тиреоидните хормони – Neurotoxicology
- Метаболизъм на мангана при човека – Frontiers in Bioscience
- Обзор на хранителния флавоноид кемпферол – Mini Reviews in Medicinal Chemistry
- Кемпферолът в храната – ефекти върху здравето и превенцията на рак – Food Chemistry
- Органични серни съединения в зеленчуците и ползите им за здравето – Current Pharmaceutical Design
- Биоактивни съединения и антиагрегантна и антиоксидантна активност при шест вида Allium – Food Technology and Biotechnology
- Ползи за сърдечно-съдовото здраве от различните видове зеленчуци – Nutrients
- Хранителни препоръки за превенция на сърдечно-съдовите заболявания – Nutrients
- Ефект на фибрите върху засищането и приема на храна: систематичен преглед – Journal of the American College of Nutrition
- Връзка между приема на зеленчуци и телесното тегло: систематичен преглед на кохортни проучвания – Nutrients












