Есента е сезонът на праза, от баницата и ориза с праз до гъстите зимни супи. Този скромен зеленчук обаче носи повече от вкус. Ползите от праза обхващат сърцето, храносмилането и контрола на теглото, но доказателствата за тях са с различна сила.

Празът е част от семейството на лука и чесъна, растенията от род Allium. Ето какво показват проучванията и къде науката все още е предпазлива.

Каква е хранителната стойност на праза?

Хранителната стойност на праза е висока спрямо калориите му. Според базата данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) 100 грама варен праз съдържат едва 31 калории.

Снимка: Canva

В същото време празът е източник на важни вещества:

  • каротеноиди с провитамин А, включително бета-каротин – организмът ги превръща във витамин А, нужен за зрението и имунитета;
  • витамин K1 – ключов за нормалното съсирване на кръвта;
  • манган – участва в антиоксидантната защита на клетките;
  • малки количества мед, витамин B6, желязо и фолат.

Малко клинично проучване в American Journal of Obstetrics and Gynecology свързва ниския прием на манган с по-силни предменструални симптоми. В него обаче участват само 10 жени.

Какво е дивият праз и има ли го в България?

Дивият праз (Allium tricoccum), известен в англоезичния свят като ramps, расте в горите на Северна Америка. Вкусът му е нещо средно между чесън, зелен лук и праз. По някои данни той съдържа около два пъти повече витамин C от същото количество портокали.

У нас най-близкият му роднина е левурдата (мечешкият лук), от рода Allium, но е различно растение. Ако я берете сами, бъдете внимателни, листата му лесно се бъркат с отровни растения като момината сълза и мразовеца.

Кои вещества в праза са полезни за здравето?

Празът е богат на антиоксиданти, най-вече полифеноли и серни съединения. Те ограничават окислителния стрес, който уврежда клетките.

Снимка: Canva

Особено ценен е кемпферолът, флавоноид, който се съдържа още в броколите, зелето и чая. Обзор в Mini Reviews in Medicinal Chemistry посочва, че някои епидемиологични проучвания свързват храните с кемпферол с по-нисък риск от рак и сърдечно-съдови заболявания.

Празът съдържа и тиосулфинати. Това са серни съединения от същото семейство като алицина в чесъна, които придават на тези растения характерния им аромат.

Помага ли празът за здравето на сърцето?

Наблюдателни проучвания свързват растенията от рода Allium с по-нисък риск от сърдечни заболявания и инсулт. Повечето от тях обаче изследват лука и чесъна, а не конкретно праза, посочва обзор в списание Nutrients.

Снимка: Canva

Серните съединения в тези растения могат да влияят на холестерола, кръвното налягане и образуването на тромби. Лабораторно сравнение на шест вида Allium, публикувано във Food Technology and Biotechnology, добавя важен нюанс. Празът показва по-слаба антиагрегантна и антиоксидантна активност от чесъна, шалота и лука резанец.

Празът е полезна част от менюто за здраве на сърцето, но не замества лечението.

Може ли празът да помогне за отслабване?

Празът е добър съюзник при контрола на теглото заради ниската си калорийност, високото съдържание на вода и фибрите.

Систематичен преглед на кохортни проучвания в Nutrients установява, че по-високият прием на зеленчуци е свързан с по-малко наддаване на тегло при възрастни. Качеството на данните е умерено, но посоката е последователна.

Ефектът на фибрите върху апетита все пак не бива да се надценява. Систематичен преглед в Journal of the American College of Nutrition показва, че повечето видове фибри не намаляват апетита в краткосрочен план. Ползата идва от цялостния режим, а не от един продукт.

Предпазва ли празът от рак и подкрепя ли храносмилането?

Наблюдателни данни, обобщени от Healthline, сочат, че хората, които редовно ядат зеленчуци от рода Allium, имат до 46% по-нисък риск от рак на стомаха. Подобна връзка се описва и при колоректалния рак.

Снимка: Canva

Голяма част от противораковите ефекти на кемпферола обаче са установени в лабораторни условия. Обзор във Food Chemistry описва как той потиска растежа на ракови клетки, но учените подчертават нуждата от изследвания при хора.

За храносмилането празът носи фибри с пребиотично действие. Те хранят полезните чревни бактерии, които произвеждат късоверижни мастни киселини с противовъзпалителен ефект.

Кой трябва да внимава с праза?

Празът е източник на витамин K, затова хората на антикоагуланти от групата на витамин K антагонистите (като варфарин или аценокумарол) трябва да внимават. Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH) съветват приемът на богати на витамин K храни да е стабилен, без резки промени. При съмнение е добре да се консултирате с лекуващия си лекар.

Как да приготвим праза?

Снимка: Canva

  • Почистване: отрежете корените и тъмнозелените връхчета, като запазите бялата и светлозелената част.
  • Измиване: разрежете стъблото по дължина и го изплакнете под течаща вода, за да премахнете пясъка между слоевете.
  • Приготвяне: празът се яде суров в салати, но и задушен, запечен, сварен или мариновани.
  • Съхранение: суровият праз издържа около седмица в хладилник, а сготвеният, около два дни.

Празът е нискокалоричен зеленчук с ценни витамини, антиоксиданти и фибри. Включването му в есенното и зимното меню подкрепя разнообразното хранене, а данните за сърцето, теглото и червата са обнадеждаващи. Ако приемате антикоагуланти, поддържайте стабилен прием и се посъветвайте с лекаря си.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

  1. 10 ползи за здравето и храненето от праза и дивия праз – Healthline
  2. Праз, варен – хранителен състав, база данни FoodData Central на USDA
  3. Витамин А – информационен лист за здравни специалисти, NIH
  4. Витамин K – информационен лист за здравни специалисти, NIH
  5. Портокали – хранителен състав, база данни FoodData Central на USDA
  6. Влияние на калция и мангана от храната върху менструалните симптоми – American Journal of Obstetrics and Gynecology
  7. Влияние на мангана върху баланса на тиреоидните хормони – Neurotoxicology
  8. Метаболизъм на мангана при човека – Frontiers in Bioscience
  9. Обзор на хранителния флавоноид кемпферол – Mini Reviews in Medicinal Chemistry
  10. Кемпферолът в храната – ефекти върху здравето и превенцията на рак – Food Chemistry
  11. Органични серни съединения в зеленчуците и ползите им за здравето – Current Pharmaceutical Design
  12. Биоактивни съединения и антиагрегантна и антиоксидантна активност при шест вида Allium – Food Technology and Biotechnology
  13. Ползи за сърдечно-съдовото здраве от различните видове зеленчуци – Nutrients
  14. Хранителни препоръки за превенция на сърдечно-съдовите заболявания – Nutrients
  15. Ефект на фибрите върху засищането и приема на храна: систематичен преглед – Journal of the American College of Nutrition
  16. Връзка между приема на зеленчуци и телесното тегло: систематичен преглед на кохортни проучвания – Nutrients
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google