Хирургичното отстраняване на матката се нарича хистеректомия. Тази операция се прави обикновено при карцином на ендометриума или на шийката на матката, при усложнения след раждане, при тежка ендометриоза, при пролапс на матката или при продължително вагинално кървене.
Независимо от правилно поставената диагноза невинаги може да се прецени състоянието на матката и яйчниците. Доколко са увредени органите в малкия таз, става ясно едва по време на хирургичната интервенция.
Колко вида хистеректомия има?
Има три подхода за извършване на интервенцията – чрез напречен или надлъжен разрез на корема, чрез разрез в дъното на влагалището или лапароскопски чрез четири малки дупчици в коремната стена. Медиците уточняват, че видът на анестезията зависи от избраната техника за извършване на хистеректомията.
В зависимост от причината, поради която се е стигнало до тази операция, хирургът може да реши също така дали да отстрани цялата матка, или само част от нея. При определени показания яйчниците също могат да бъдат премахнати. Голяма част от пациентките обаче се чувстват объркани, защото в медицинските термини има съществена разлика, която остава неосъзната от тях.
Ако се отстрани само тялото на матката – без маточната шийка, операцията се нарича супрацервикална хистеректомия. Премахването само на матката – на тялото и шийката, се означава като тотална хистеректомия. Тя може да се извърши със или без отстраняване на яйчници и маточни тръби.
А при радикална хистеректомия хирургът отстранява цялата матка, яйчниците, шийката на матката, маточните тръби и горната част на влагалището. При нея допълнително се извършва и т.нар. тазова лимфна дисекция – премахват се тазовите лимфни възли, които се изпращат за хистологично изследване. До тази хирургична интервенция се стига само при наличието на рак.
Как най-често протича операцията?
Хирурзите използват различни подходи за извършването на хистеректомията в зависимост от опита на хирурга, причината да се мине към нея и цялостното здраве на жената. Най-общо казано, има два оперативни подхода – традиционен, чрез разрез със скалпел и отваряне на коремната стена, както и миниинвазивен, при който в малкия таз се прониква през няколко малки разреза.
Отворената коремна (абдоминална) хистеректомия се използва в около 65% от случаите, твърдят родните хирурзи. По време на тази операция те правят голям разрез (около 10-15 сантиметра) на корема. След това с помощта на екартьори отварят оперативното поле и премахват матката и останалите засегнати органи.
Проблемът при този оперативен подход е, че пациентката трябва да остане неподвижна в болничното легло поне 2-3 дни. Също така тя изпитва болка и трябва да ѝ бъдат предписани необходимите медикаменти с цел ограничаване на дискомфорта. Възможни са инфекции. Периодът на възстановяване е дълъг и в 99% от случаите остава белег в мястото на разреза.
Какво представлява миниинвазивната хирургия?
Има няколко подхода, които могат да се използват в тази ситуация, когато става дума за миниинвазивна процедура. При вагиналната хистеректомия се прави малък разрез във влагалището и през него се премахва матката. Хирургичната интервенция не оставя видим белег.
Лапароскопската хистеректомия пък се извършва с помощта на няколко тръбички, през които се вкарват камерата и хирургическите инструменти. За целта се правят малки разрези (от около два сантиметра) в определени точки на корема.
Понякога се прави и само един малък срез в областта на пъпа, за да не останат никакви белези. Хирургът извършва хистеректомията, като през цялото време гледа оперативното поле на видео екран.
Съществува и т.нар. роботизирана хистеректомия. Тази процедура е подобна на лапароскопската хистеректомия, но хирургът контролира целия процес през специален апарат, а самата операция се извършва от сложна роботизирана система (изглежда като пипала на гигантски паяк, държащи хирургичните инструменти).
Тази технология позволява на хирурга да вижда всичко на триизмерен екран. Освен това операцията може да бъде направена и дистанционно, т.е. специалистът да е в Париж, а пациентката да е на операционната маса в София.
Каква е разликата между миниинвазивната хистеректомия и абдоминалната хистеректомия?
Миниинвазивният подход за отстраняване на матката предлага редица предимства в сравнение с традиционната отворена операция, при която се прави голям разрез на корема. По принцип лапароскопските процедури позволяват по-бързото възстановяване на жената, т.е. болничният ѝ престой е по-кратък, има по-малко болка, не остават почти никакви белези, избягва се и възможността от развитието на инфекции.
При миниинвазивните процедури жените обикновено могат да възобновят нормалната си активност в рамките на 3-4 седмици, докато при абдоминалната хистеректомия това отнема от 4 до 6 месеца. Освен това разходите по цялостната терапия в първия случай са много по-малко в сравнение с втория оперативен подход.
Роботизираната процедура обаче е много по-скъпа в сравнение със стандартните лапароскопски операции. Затова пък при нея предимствата са по-големи. Почти не съществува риск от грешка, няма никакви възпаления или болезнени сраствания, пациентката може да си тръгне от болницата на следващия ден.
Ето защо, ако се налага извършването на хистеректомия, жената задължително трябва да обсъди всички варианти със своя лекуващ лекар.
Какви са рисковете по време на операцията?
Повечето жени, които преминават през тази операция, нямат сериозни проблеми или усложнения. Въпреки това хистеректомията се счита за голяма и тежка хирургична интервенция, при която са възможни инциденти.
След нея е възможно да се появи уринарна инконтиненция (изпускане на урина), вагинален пролапс (част от влагалището излиза от тялото), образуването на фистула (необичайна връзка, която се образува между вагината и пикочния мехур), хронична болка и т.н.
Другите рискове включват инфектиране на раната, образуването на кръвни съсиреци, кръвоизливи и увреждания на околните органи, въпреки че подобни усложнения не се срещат често и се приемат по-скоро за необичайни.
Какво да очаква жената след тази операция?
След хистеректомия не може да се забременява, прекратява се и менструацията, ако преди оперативната интервенция жената е имала такава. При излизане от упойка в оперираните зони (коремна стена, тазови тъкани) се усеща болка.
Един месец след операцията трябва да се избягват всякакви физически натоварвания и да не се води полов живот. Обикновено до 6 месеца след изписването от болница пациентката не бива да вдига тежки предмети или да прави секс. След това обаче интимността може да бъде възстановена, т.е. дамите не бива да се притесняват от полов контакт с партньора си.
Според специалистите добрата новина е, че по-голямата част от изследваните пациентки смятат операцията си за успешна и въпреки някои неудобства я приемат за добро решение с оглед решаването на основния им здравословен проблем.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
