Петгодишното дете хвърля играта на пода, защото е загубило. Друго удря брат си и после искрено отговаря „не знам защо“. Зад двете сцени стои едно и също умение, което още не е узряло, саморегулацията при децата.

Темата е особено актуална след Световния ден на психичното здраве на 10 октомври. По данни на СЗО и УНИЦЕФ една трета от психичните разстройства се проявяват преди 14-годишна възраст. Добрата новина е, че уменията за справяне със силните емоции се учат. И първите учители са родителите.

Какво е саморегулация и защо е толкова важна?

Саморегулацията е способността да преживяваме силни чувства, без да бъдем залети от тях. Тя ни пази от реакции, които нараняват нас или околните. Така я определя Дон Фридман, детски консултант със специализация в детската тревожност, в материал на списание Parents.

Снимка: Canva

Психотерапевтката д-р Дженифър Хартстийн я описва като част от по-широкото емоционално регулиране. Благодарение на него детето спазва правила, овладява импулсите си и уважава другите. Според нея това умение невинаги идва само, често трябва да бъде целенасочено научено.

Защо детето първо удря, а после мисли?

Обяснението е в развитието на мозъка. Контролът върху импулсите и планирането зависят от префронталната кора, зоната зад челото. Националният институт по психично здраве на САЩ (NIMH) посочва, че тя е сред последните части на мозъка, които узряват, едва към средата или края на 20-те години.

Затова при малкото дете гневът изпреварва мисълта. То действа, преди да осъзнае какво прави. Въпросът „Защо го направи?“ често наистина няма отговор за него.

Не всички деца обаче се развиват с еднакво темпо. Роля играят:

  • темпераментът, някои деца по природа се успокояват по-лесно;
  • реакциите на родителите, твърде бързата намеса може да лиши детето от шанса да се успокои само;
  • съпътстващи състояния, при тревожност, СДВХ или аутизъм нервната система се успокоява по-трудно.

Как да помогнем на детето да овладява емоциите си?

Психолози и педагози предлагат седем практични стъпки за справяне с детските изблици на гняв:

Снимка: Canva

  • Упражнявайте трудните моменти. Изблиците често идват при преход – излизане от дома или смяна на играта с домашни. Разделете ситуацията на малки стъпки и се договорете предварително за място, ред и награда.
  • Признайте чувството, но не и поведението. Изречение като „Знам, че е трудно да загубиш, но не е редно да разваляш играта“ показва разбиране и ясна граница едновременно.
  • Научете детето да си взема почивка. Обсъдете отрано къде може да отиде, когато е ядосано, и какво му помага да се успокои.
  • Въведете осъзнатост. Дишането, простите йога пози или успокояваща фраза помагат на детето да се „рестартира“. Американската академия по педиатрия (AAP) подчертава ползите от кратките паузи за дишане и медитация при децата.
  • Успокойте първо себе си. Ако крещите на дете, което крещи, напрежението само расте. Дон Фридман напомня, че „спокойствието също е заразно“.
  • Бъдете реалисти. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно се владее. По-чувствителните деца също се нуждаят от повече време.
  • Отбелязвайте малките успехи. Монтесори педагогът Джес Дейвис съветва да похвалите детето в мига, в който иска да удари, но се спира. Стъпката изглежда малка, но изгражда навик за цял живот.

Какво показват данните за децата в България?

Изблиците на гняв в ранна възраст са нормален етап от развитието. Емоционалното здраве на децата обаче надхвърля рамките на отделното семейство. По оценка на УНИЦЕФ около 11% от децата и юношите на 10–19 години в България живеят с диагностицирано психично разстройство.

Половината от тези случаи са тревожност и депресия. В световен мащаб СЗО и УНИЦЕФ отчитат, че засегнато е едно на всеки седем деца в тази възраст. Половината от състоянията започват преди 18-годишна възраст.

Снимка: Canva

УНИЦЕФ България отбелязва и недостига на достъпни и безплатни програми за психично здраве на децата у нас. Това прави ролята на семейството още по-важна.

Кога е време за помощ от специалист?

Д-р Хартстийн посочва няколко сигнала:

  • детето не усвоява нови умения въпреки усилията ви;
  • изблиците ви изтощават и чувствате, че не се справяте;
  • поведението става все по-рисково или опасно.

В такъв случай първата стъпка е разговор с личния лекар или педиатъра. Той може да насочи семейството към детски психолог или детски психиатър. Потърсената помощ не е провал, а подкрепа и за детето, и за родителя.

Саморегулацията при децата не е вродена, а се изгражда постепенно. Спокойният възрастен, признатите чувства и ясните граници са най-силните инструменти на родителя. Ако трудностите не отшумяват, навременната консултация със специалист улеснява пътя.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

  1. 7 начина да помогнем на децата да се справят със силните си емоции според психолози. Parents
  2. Мозъкът на тийнейджъра: 7 неща, които трябва да знаете. Национален институт по психично здраве на САЩ (NIMH)
  3. Просто дишай: значението на паузите за медитация при децата. Американска академия по педиатрия (HealthyChildren.org)
  4. СЗО и УНИЦЕФ публикуват насоки за по-добър достъп до психично здравни грижи за деца и млади хора – Световна здравна организация (2024)
  5. „Бъди до мен“. кампания за психичното здраве на децата. УНИЦЕФ България
  6. „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“. УНИЦЕФ България
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google