Петгодишното дете хвърля играта на пода, защото е загубило. Друго удря брат си и после искрено отговаря „не знам защо“. Зад двете сцени стои едно и също умение, което още не е узряло, саморегулацията при децата.
Темата е особено актуална след Световния ден на психичното здраве на 10 октомври. По данни на СЗО и УНИЦЕФ една трета от психичните разстройства се проявяват преди 14-годишна възраст. Добрата новина е, че уменията за справяне със силните емоции се учат. И първите учители са родителите.
Какво е саморегулация и защо е толкова важна?
Саморегулацията е способността да преживяваме силни чувства, без да бъдем залети от тях. Тя ни пази от реакции, които нараняват нас или околните. Така я определя Дон Фридман, детски консултант със специализация в детската тревожност, в материал на списание Parents.
Психотерапевтката д-р Дженифър Хартстийн я описва като част от по-широкото емоционално регулиране. Благодарение на него детето спазва правила, овладява импулсите си и уважава другите. Според нея това умение невинаги идва само, често трябва да бъде целенасочено научено.
Защо детето първо удря, а после мисли?
Обяснението е в развитието на мозъка. Контролът върху импулсите и планирането зависят от префронталната кора, зоната зад челото. Националният институт по психично здраве на САЩ (NIMH) посочва, че тя е сред последните части на мозъка, които узряват, едва към средата или края на 20-те години.
Затова при малкото дете гневът изпреварва мисълта. То действа, преди да осъзнае какво прави. Въпросът „Защо го направи?“ често наистина няма отговор за него.
Не всички деца обаче се развиват с еднакво темпо. Роля играят:
- темпераментът, някои деца по природа се успокояват по-лесно;
- реакциите на родителите, твърде бързата намеса може да лиши детето от шанса да се успокои само;
- съпътстващи състояния, при тревожност, СДВХ или аутизъм нервната система се успокоява по-трудно.
Как да помогнем на детето да овладява емоциите си?
Психолози и педагози предлагат седем практични стъпки за справяне с детските изблици на гняв:
- Упражнявайте трудните моменти. Изблиците често идват при преход – излизане от дома или смяна на играта с домашни. Разделете ситуацията на малки стъпки и се договорете предварително за място, ред и награда.
- Признайте чувството, но не и поведението. Изречение като „Знам, че е трудно да загубиш, но не е редно да разваляш играта“ показва разбиране и ясна граница едновременно.
- Научете детето да си взема почивка. Обсъдете отрано къде може да отиде, когато е ядосано, и какво му помага да се успокои.
- Въведете осъзнатост. Дишането, простите йога пози или успокояваща фраза помагат на детето да се „рестартира“. Американската академия по педиатрия (AAP) подчертава ползите от кратките паузи за дишане и медитация при децата.
- Успокойте първо себе си. Ако крещите на дете, което крещи, напрежението само расте. Дон Фридман напомня, че „спокойствието също е заразно“.
- Бъдете реалисти. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно се владее. По-чувствителните деца също се нуждаят от повече време.
- Отбелязвайте малките успехи. Монтесори педагогът Джес Дейвис съветва да похвалите детето в мига, в който иска да удари, но се спира. Стъпката изглежда малка, но изгражда навик за цял живот.
Какво показват данните за децата в България?
Изблиците на гняв в ранна възраст са нормален етап от развитието. Емоционалното здраве на децата обаче надхвърля рамките на отделното семейство. По оценка на УНИЦЕФ около 11% от децата и юношите на 10–19 години в България живеят с диагностицирано психично разстройство.
Половината от тези случаи са тревожност и депресия. В световен мащаб СЗО и УНИЦЕФ отчитат, че засегнато е едно на всеки седем деца в тази възраст. Половината от състоянията започват преди 18-годишна възраст.
УНИЦЕФ България отбелязва и недостига на достъпни и безплатни програми за психично здраве на децата у нас. Това прави ролята на семейството още по-важна.
Кога е време за помощ от специалист?
Д-р Хартстийн посочва няколко сигнала:
- детето не усвоява нови умения въпреки усилията ви;
- изблиците ви изтощават и чувствате, че не се справяте;
- поведението става все по-рисково или опасно.
В такъв случай първата стъпка е разговор с личния лекар или педиатъра. Той може да насочи семейството към детски психолог или детски психиатър. Потърсената помощ не е провал, а подкрепа и за детето, и за родителя.
Саморегулацията при децата не е вродена, а се изгражда постепенно. Спокойният възрастен, признатите чувства и ясните граници са най-силните инструменти на родителя. Ако трудностите не отшумяват, навременната консултация със специалист улеснява пътя.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- 7 начина да помогнем на децата да се справят със силните си емоции според психолози. Parents
- Мозъкът на тийнейджъра: 7 неща, които трябва да знаете. Национален институт по психично здраве на САЩ (NIMH)
- Просто дишай: значението на паузите за медитация при децата. Американска академия по педиатрия (HealthyChildren.org)
- СЗО и УНИЦЕФ публикуват насоки за по-добър достъп до психично здравни грижи за деца и млади хора – Световна здравна организация (2024)
- „Бъди до мен“. кампания за психичното здраве на децата. УНИЦЕФ България
- „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“. УНИЦЕФ България












