"За всеки забавянето е различно. Важното е да намерим своето," казва издателят и преподавател Светлозар Желев в разговор с Ивайло Везенков в новия епизод на подкаста.
Поводът е книгата "За бавното живеене и насладата от живота" – сборник с текстове от български автори като Георги Господинов, Радослав Бимбалов, Христо Блажев, Любен Дилов-син и самия Желев.
Философията на бавното живеене за него не е мода, а необходимост – опит за хармония между личната ни скорост и външния натиск. "Може да работиш 20 часа и пак да си добре, ако го усещаш като своя ритъм," казва той. В основата е идеята да не се губим в забързаното ежедневие, а да обръщаме внимание на малките неща.
Всичко започва преди десетилетие, когато Желев е принуден да прочете шест книги за уикенд. След този маратон сяда и написва текст, който се превръща в манифест за бавното живеене.
"Никой не ме свързваше с тази идея. Трябваше да обяснявам – това не е бавене заради мързел. Това е търсене на смисъл. Всеки има своя път и своята скорост," подчертава Желев, който днес съчетава ролите на редактор, преподавател и човек, който не спира да чете – по работа и за удоволствие.
За него четенето е именно онова действие, което го кара да спре и да се наслади на момента. И точно в това вижда смисъла в способността да живеем осъзнато и със собствено темпо.
Цялото интервю със Светлозар Желев пред Ивайло Везенков гледайте във видеото.
