Раздяла на родителите, домашно насилие, емоционален тормоз. За повече от две трети от младите хора в Европа поне едно такова преживяване е част от детството им. Това показва нов доклад на Световната здравна организация (СЗО), публикуван на 6 октомври 2026 г.
Изводът е на експертитет е, че детската травма не остава в миналото. Тя се отразява на психичното здраве, физическото състояние, учебата и работата години по-късно. Ето какво установяват изследователите, защо темата засяга и България и кое помага да се прекъсне цикълът.
Какво установява новият доклад на СЗО?
Регионалният офис на СЗО за Европа анкетира 26 741 млади хора на възраст от 18 до 30 години. Проучването обхваща държавите от Европейския съюз, сред които и България, както и Исландия и Норвегия. Данните са събрани между ноември 2025 г. и януари 2026 г.
Това е първото изследване с единна методология за целия регион. Учените проследяват девет вида неблагоприятни преживявания в детството:
- физическо, емоционално или сексуално насилие;
- физическо пренебрегване;
- злоупотреба с алкохол или наркотици в семейството;
- психично заболяване на член от домакинството;
- раздяла или смърт на родител;
- свидетелство на домашно насилие.
Най-често младите посочват раздялата или смъртта на родител, домашното насилие и емоционалния тормоз. Повече от един на всеки петима съобщава за четири или повече такива преживявания.
Как детската травма влияе на здравето в зряла възраст?
Механизмът е добре проучен. Продължителният хроничен стрес в ранна възраст нарушава развитието на мозъка, сочи докладът. Той затруднява емоционалната регулация и променя начина, по който тялото реагира на стрес.
Последиците излизат далеч извън психиката. Младите хора с четири или повече неблагоприятни преживявания съобщават значително по-често за:
- физическа болка или дискомфорт;
- трудности в ежедневни дейности като учене и работа;
- ограничена подвижност;
- проблеми със самообслужването.
Докладът свързва тежкото детство и с по-ниско образование и доходи. Тези млади хора по-често се сблъскват с насилие и изпитват по-слабо доверие към околните.
Получават ли засегнатите помощта, от която се нуждаят?
Разликата в нуждата от подкрепа е драстична. Сред младите с четири или повече неблагоприятни преживявания 76,3% смятат, че през последната година са имали нужда от професионална психологическа помощ. При онези без такъв опит делът е 36,7%.
Тревожното е, че най-засегнатите по-често остават без нужната помощ. Д-р Наташа Адзопарди-Мускат, директор „Здравни системи“ в СЗО/Европа, подчертава, че проблемът не е само здравен. По думите ѝ той е „социален и икономически“ и изисква участието на всички сектори, а не само на здравните служби.
Защо проблемът засяга цялото общество?
Неблагоприятните преживявания в детството имат и висока икономическа цена. Според метаанализ, публикуван в The Lancet Public Health през 2019 г., свързаните с тях разходи в Европа достигат 581 млрд. долара годишно. Същото изследване ги свързва с над една четвърт от случаите на тревожност и депресия на континента.
Последващ анализ в същото издание обхваща 28 европейски държави. Според него тези разходи се равняват на между 1,1% и 6% от брутния вътрешен продукт на отделните страни.
Авторите на новия доклад предупреждават и за друг риск. Без превенция травмата често се предава между поколенията. Възрастните с тежко детство по-често отглеждат децата си в условия на финансов стрес, домашно насилие и психични проблеми в семейството.
Може ли цикълът да бъде прекъснат?
Дори хората с много неблагоприятни преживявания могат да постигнат добри резултати в живота. Ключов защитен фактор е устойчивостта, изградена още в детството.
Според СЗО най-силно влияние има поне един подкрепящ възрастен. Това може да бъде родител, баба или дядо, учител или треньор. Проф. Марк Белис от Ливърпулския университет „Джон Мурс“, научен ръководител на изследването, подчертава, че тези преживявания са предотвратими, а последиците им могат да бъдат ограничени.
Какво може да направи всеки от нас:
- да бъде стабилен и предвидим възрастен в живота на дете;
- да реагира, когато подозира насилие или пренебрегване;
- да не омаловажава емоционалния тормоз, защото и той оставя трайна следа;
- да потърси професионална подкрепа, ако собственото му детство продължава да тежи.
В България сигнали и въпроси за деца в риск се приемат на Националната телефонна линия за деца 116 111. Обаждането е безплатно.
Детската травма е често срещана и има дълготрайни последици, но не е присъда. Подкрепата на поне един надежден възрастен и навременната професионална помощ значително намаляват щетите. Ако разпознавате себе си в тези данни, разговорът с личния лекар, психолог или психиатър е добра първа стъпка.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
