Отитът най-общо представлява възпаление на средното ухо. Много често симптомите на заболяването се развиват на фона на подлежаща дихателна инфекция.
Отитът засяга много често малките деца. Типична е появата му най-вече през студените месеци от годината.
Отитът се разделя на остър (настъпва внезапно) и хроничен (развива се в резултат на неправилно или непълно лечение на остър отит).
Според локализацията му се подразделя допълнително на следните форми:
- външен отит — развива се при възпаление на външното ухо, състоящо се от външния слухов канал и ушната мида.
- среден отит — засяга средното ухо, което обхваща пространството между тъпанчето и страничната стена на вътрешното ухо.
- вътрешен отит — развива се при възпаление на вътрешното ухо (частта, която се състои от лабиринт с охлювообразна форма)
При децата отитът протича най-често с болка в ухото, отделяне на секрети с жълт, кафеникав или бял цвят, раздразнителност, намален апетит и др. Възможно е да се засегне и слуха.
При някои деца се наблюдава повишаване на телесната температура. При възрастните болката често може да е постоянна и да се влошава при движение на челюстта. Съществува вероятност секретът, който се отделя, да е признак на вторична инфекция или нарушаване на тъпанчевата структура.
Чести причини за развитието на отит са различни възпалителни процеси, включително и инфекциозни и гъбични. Някои респираторни и алергични заболявания също могат да изиграят важна роля в процеса на запушване на Евстахиевите тръби и така да причинят отит.
Заболяването може да се развие и при наличие на аномалии на Евстахиевите тръби както и при увреда на ушния канал (най-често под въздействие на различни външни фактори като травма или неправилна употреба на клечки за почистване на ушите).
Диагностицирането на отита се базира на оплакванията на пациента и провеждането на физикален преглед. Провежда се изследване, наречено отоскопия, по време на което се оглежда външния слухов канал и тъпанчето и което позволява на лекаря да открие настъпили промени.
Ако способността на пациента да чува добре е засегната се провежда изследване на слуха. При подозрения за разпространение на инфекцията се извършва образно изследване — компютърна томография.
Усложненията на отита засягат най-вече слуха. Възможно е лекото му увреждане, като в някои редки случаи може да настъпи развитие на пълна глухота.
При малки деца е възможно засягането на слуха да се превърне в причина за забяване на говора или изоставане в развитието. Отново в редки случаи се наблюдава разкъсване на тъпанчето. Липсата на лечение е рисков фактор за разпространение на инфекцията в близки участъци — може да се развие мастоидит.
В някои случаи отитът е възможно да отшуми без прилагането на специфично лечение. Ако приложението на такова все пак е необходимо се започва със симптоматични средства, които облекчават болката, възпалението и повишената температура.
Инфекциозният отит се лекува с помощта на антибиотична терапия, която трябва да бъде внимателно подбрана от лекуващия лекар съобразно консретния случай. При липса на ефект от терапията или развитие на тежки усложнения се прибягва към оперативно лечение.
Източници:
