Лимфомът е вид рак, който засяга лимфната система на организма. Представлява хематологично заболяване, при което нормалните клетки в лимфната система се изменят патологично и започват да нарастват неконтролируемо.
Основният компонент на лимфната система са лимфните възли, разположени из цялото тяло. Тя включва и слезката, сливиците, костния мозък и тимуса.
Известни са два типа лимфом. Това са лимфомът на Ходжкин (има по-благоприятна прогноза, но се среща по-рядко) и неходжкиновият лимфом (по-агресивна форма). За първия са характерни специален вид клетки, наречени клетки на Рийд-Щернберг.
При неходжкиновия лимфом туморните формации възникват от други компоненти на имунната система. Това са B и T лимфоцитите, а също и NK клетките.
Точната причина за развитие на лимфом все още не е ясна. Въпреки това е изяснена ролята на някои рискови фактори като нарушения във функционирането на имунната система и наличие на различни вирусни или бактериални инфекции (ХИВ, инфекция с Епщайн-Бар вирус, с Хеликобактер пилори и др). Важен фактор е и фамилната предразположеност.
За лимфома на Ходжкин са характерни увеличените, уплътнени и неболезнени лимфни възли. Възможно е наличието на оплаквания от страна на вътрешните органи като възпаление на белия дроб, притискане на различни структури от уголемените възли, развитие на гастрит и др.
Пациентите се оплакват от повишена температура, сърбеж по тялото, нощни изпотявания, загуба на телесно тегло, хронична умора и др. Аналогични са и признаците при неходжкиновия лимфом. Най-често засегнати са лимфните възли в областта на врата, под мишниците и в слабинната област.
В диагностицирането на заболяването от съществено значение е взимането на биопсия от засегнатия лимфен възел за микроскопско изследване.
Пълната кръвна картина идентифицира различни хематологични отклонения. По преценка на лекаря се назначава провеждането на образни изследвания като рентгенография, компютърна томография или позитрон-емисионна томография (т.нар. ПЕТ скенер). Необходимо е и вземането на биопсия от костния мозък на пациента.
При ненавременно провеждане на лечение туморът може да метастазира.
Прогнозата на лимфома е по-благоприятна в началните стадии на заболяването. Лечението на лимфомите се състои в провеждане на химиотерапия, лъчелечение, трансплантиране на стволови клетки и др. Фактори, които влияят върху лечението, са конкретния вид лимфом, прогресията на заболяването, възрастта на пациента, общото му състояние и др.
Източници:
