При крипторхизма единият или двата семенника на момчето липсват в скротума след раждането. Това е най-често срещаната вродена аномалия на мъжката полова система.
Състоянието се нарича още и недесцендирал (неспуснат, задържан) тестис. Едностранният крипторхизъм се среща повече от 4 пъти по-често от двустранния.
В хода на вътреутробното развитие, тестисите се формират в коремната кухина, след което се спускат поетапно по слабинния канал до скротума. Крипторхизмът настъпва, когато в даден момент се нарушава нормалното спускане на тестисите и те не успяват да достигнат до скроталната торбичка.
Освен липсата на тестиса в скротума, състоянието рядко се превръща в причина за развитие на други оплаквания. Ако семенникът е задържан на ниво коремна кухина не се регистрират никакви други симптоми. В случай, че той е локализиран в слабинния канал, тестисът може да се опипа като малка, болезнена и подвижна формация.
Рискови фактори за развитие на крипторхизъм са:
- генетична обремененост;
- заболявания на майката като захарен диабет;
- преждевременно раждане на бебето;
- тютюнопушене;
- употреба на алкохол;
- прееклампсия;
- използване на някои медикаменти и др.
Диагнозата се поставя на база липсващия в скротума тестис. По преценка на лекаря могат да се проведат допълнително и образни изследвания. Задържаният тестис трябва да бъде внимателно отдиференциран от т.нар. „асансьорен тестис“ – състояние, при което тестисът се придърпва нагоре към слабинния канал, но лесно може да бъде наместен на мястото му в скротума с ръка.
Обикновено това състояние не налага провеждане на оперативна интерменция, а с течение на времето семенникът заема за постоянно обичайното си място в скротума.
Крипторхизмът се свързва с повишен риск от развитие на рак на тестисите. Друго усложнение на нелекуваното състояние е развитие на стерилитет. Неспуснатият тестис изостава в своето развитие, което е свързано с по-високата температура в коремната кухина.
Лечението на крипторхизма е оперативно. Хирургичната процедура се нарича орхидопексия. Препоръчва се извършване на операцията незабавно след установяване на състоянието с цел избягване на усложнения. В някои случаи е възможно тестисите да се спуснат в скротума сами до края на първата година от живота.
Източници: