Будилник в 7 сутринта, празен стомах и опашка пред лабораторията. За милиони хора гладуването преди кръвни изследвания е ритуал, който рядко някой поставя под въпрос. Ново мащабно проучване, публикувано в JAMA Internal Medicine, обаче показва, че за повечето рутинни показатели храната почти не влияе на резултата.
Учените анализират близо 10 млн. лабораторни резултата на 101 148 възрастни от Южна Корея. Изводът им е, че универсалното правило „8–12 часа на гладно“ е нужно само за малка част от изследванията.
Защо изобщо се изисква гладуване преди изследване?
Лабораторните тестове са основа за много диагнози. Те следят хроничните заболявания и подсказват риска от бъдещи проблеми. Храната е един от факторите, които могат да променят резултатите, и е най-лесният за контрол.
Първоначално изискването за гладуване се въвежда за кръвната захар и липидния профил. С времето то се превръща в стандарт за почти всички кръвни изследвания на гладно, включително и в българските лаборатории.
Има обаче един парадокс. Повечето хора прекарват по-голямата част от деня след хранене. Затова резултатите без гладуване често отразяват по-точно обичайното състояние на организма.
Какво открива новото проучване?
Изследователите от Медицинския център „Асан“ в Сеул проучват данни от амбулаторни пациенти между 2021 и 2023 г. Флеботомистите записват колко време е минало от последното хранене на всеки човек.
Пациентите са разделени в три групи:
- под 8 часа без храна;
- между 8 и 12 часа без храна;
- над 12 часа без храна.
За да изключат влиянието на различното здравословно състояние, учените сравняват едни и същи хора при отделни посещения с различна продължителност на гладуването.
Кои показатели не зависят от храненето?
От 121 рутинни изследвания почти всички дават сходни резултати, независимо колко време е гладувал пациентът. Сред тях са:
- пълната кръвна картина;
- показателите за бъбречна функция;
- електролитите (натрий, калий и др.);
- повечето чернодробни ензими.
Кои изследвания наистина изискват гладуване?
При сравнението в рамките на един и същ човек само 10 показателя се променят отвъд допустимата клинична грешка. При гладуване под 8 часа:
- кръвната захар е с 10,8% по-висока;
- триглицеридите са с 20,1% по-високи;
- липазата – ензим на панкреаса, който участва в храносмилането е с 36,4% по-висока.
Повишени са и някои чернодробни ензими – например гама-глутамилтрансферазата (ГГТ) е с около 14,8% по-висока. Кръвната захар пък спада постепенно, с около 0,24 mmol/l (4,3 mg/dl) за всеки допълнителен час без храна.
Помага ли гладуване над 12 часа?
Не. Според авторите разликата между 8–12 часа и над 12 часа гладуване няма клинично значение за нито едно от изследванията.
Удълженото гладуване не прави резултатите по-точни. Вместо това то носи на пациентите ненужен дискомфорт, глад, отпадналост и неудобство, без никаква полза за диагнозата.
Какво означава това за пациентите?
Сутрешното гладуване създава и чисто практически проблеми. Често кръв не може да се вземе в деня на прегледа и се налага второ посещение. Ранните часове пък претоварват лабораториите и болниците.
Затова учените предлагат универсалното правило да бъде заменено с изисквания за конкретния тест. Гладуване би било нужно само когато се изследват показатели като кръвна захар, триглицериди или липаза. При изследване само на кръвна картина или бъбречни показатели то не би било задължително.
Авторите подчертават и едно важно ограничение. Данните са само от Южна Корея и преди промяна на клиничните стандарти са нужни проучвания с по-разнообразно население.
За повечето рутинни кръвни изследвания краткото хранене преди теста не променя съществено резултатите. Гладуване от 8 до 12 часа остава важно при изследване на кръвна захар, триглицериди и липаза, а повече от 12 часа не носи полза. Преди всяко изследване следвайте указанията на своя лекар или лаборатория, те знаят какво точно ще се изследва.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Продължителност на гладуването и разлики в рутинните лабораторни изследвания. JAMA Internal Medicine (2026)
Придружаваща публикация към проучването. JAMA Internal Medicine (2026)
Наистина ли трябва да гладувате преди всяко кръвно изследване?. Medical Xpress
