Протеин, който помага на туморите да растат, може да се окаже ключ към тяхното унищожаване. Учени от лабораторията Cold Spring Harbor в САЩ откриват, че когато го активират в имунните клетки, те атакуват рака много по-ефективно.
Откритието е особено важно за рака на дебелото черво, заболяване, при което съвременната имунотерапия често не дава резултат. В лабораторни опити подходът забавя или спира растежа на туморите и при още три вида рак. От статията ще научите как работи механизмът, колко е далеч той от реалното лечение.
Какво точно откриват учените?
Резултатите са публикувани в научното списание Nature Immunology. В центъра на изследването е протеинът PPARD (рецептор делта, активиран от пероксизомните пролифератори). Той управлява гените, които решават как клетката изгаря мазнини за енергия.
Ракът използва PPARD, за да подхранва собствения си растеж. Екипът на доц. Семир Бейаз установява обаче изненадващ обрат. Когато същият протеин се активира в имунните клетки, средата около тумора се променя в полза на имунната атака.
„Всичко опира до формата на клетките. Това, с което се хранят клетките, определя какви са те“, обяснява Бейаз. Според него имунните клетки, които изгарят повече мазнини, стават по-подготвени за битката с рака.
Как „зареждат“ CAR-T клетките?
След опитите с мишки учените тестват идеята върху човешки ракови модели. Те използват CAR-T клетки – генетично модифицирани имунни клетки, обучени да разпознават и атакуват тумори.
Екипът активира PPARD в тези клетки и ги изпитва срещу няколко модела на рак на дебелото черво:
- органоиди – миниатюрни тумори, отгледани от тъкан на пациенти;
- човешки ракови клетки в лабораторни съдове;
- човешки тумори, имплантирани в мишки.
Във всички опити „заредените“ клетки забавят или напълно спират растежа на тумора.
При кои видове рак подходът дава резултат?
Ракът на дебелото черво е първоначалният фокус на екипа. Причината е, че в САЩ той вече е водеща причина за смърт от рак сред хората под 50 години.
Обещаващи резултати учените потвърждават и при:
- рак на гърдата;
- рак на яйчниците;
- меланом – най-агресивната форма на рак на кожата.
Лабораторията на Бейаз проверява дали същият принцип може да помогне и при ендометриоза. Това хронично възпалително заболяване засяга приблизително 1 на 10 жени, а наличните терапии рядко носят трайно облекчение.
Кога новото лечение може да стигне до пациентите?
Всички резултати засега са от лабораторни и животински модели. Подходът все още не е изпитан при хора и не е налично лечение.
Самите автори определят откритието като „върха на айсберга“. CAR-T терапиите вече се прилагат при някои кръвни ракови заболявания. При солидните тумори като рака на дебелото черво те все още срещат сериозни пречки, клетките трудно проникват в тумора и бързо се изтощават.
Именно тук е стойността на изследването. То предлага начин имунните клетки да издържат по-дълго в „гладната“ и враждебна среда около тумора. Следващата стъпка са клинични изпитвания, които обикновено отнемат години.
Изследването показва, че начинът, по който имунните клетки получават енергия, може да реши изхода от битката с тумора. Подходът е обещаващ, но засега е лабораторен и не е налично лечение. Междувременно най-ефективната защита срещу рака на дебелото черво остават профилактичните прегледи и навременната реакция при тревожни симптоми.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Активирането на PPARD в имунните клетки засилва противотуморния имунитет. Nature Immunology, 2026
- Протеин, който подхранва рака, може да е ключ към борбата с него. ScienceDaily / Cold Spring Harbor Laboratory
- Учени от CSHL намират начин имунотерапията да подейства срещу рака на дебелото черво. News-Medical
- Национални програми за скрининг на колоректален рак и рак на маточната шийка 2025–2030. Български лекарски съюз
