Микропластмаса вече се открива почти навсякъде в човешкото тяло, в кръвта, в мозъчната тъкан, в плацентата и дори в туморите. Логично е хората да питат дали тези частици не отключват и рак. Най-честният отговор на учените днес е, че все още не знаем.
В нов анализ на Medscape онколози и епидемиолози обясняват докъде стига науката. Те разделят известното от предположенията и посочват какво всеки от нас може да направи още сега.
Има ли доказателства, че микропластмасата причинява рак?
„Не познавам достоверни доказателства, че микропластмасата причинява рак", казва проф. Филип Ландриган. Той е епидемиолог в Бостън Колидж и съпредседател на Lancet Countdown за здравето и пластмасите.
Това обаче не означава, че частиците са безобидни. Проф. Ландриган подчертава, че никой не бива да приема присъствието им в тъканите ни за безвредно. Науката просто е в самото начало.
Подозренията се основават на това, което частиците правят в лабораторни условия и при животни. Там те предизвикват процеси, които понякога предхождат рака:
- хронично възпаление в тъканите;
- оксидативен стрес, увреждане на клетките от свободни радикали;
- нарушаване на хормоналния баланс;
- увреждане на ДНК;
- промени в чревния микробиом.
Нито едно епидемиологично проучване при хора обаче не свързва досега излагането на микропластмаса с по-висока заболеваемост от рак.
Защо учените откриват повече пластмаса в туморите?
Няколко малки проучвания намират повече частици в болна тъкан, отколкото в здравата около нея. Едно от тях е представено през 2026 г. на онкологичен симпозиум в САЩ. Изследователите анализират тъкан от 10 мъже, оперирани от рак на простатата.
В туморите откриват около 2,5 пъти повече микропластмаса, отколкото в нормалната тъкан. Ръководителят на изследването проф. Стейси Льоб обаче предупреждава, че това не доказва причина. Възможно е туморната тъкан просто да задържа частиците по-лесно.
Подобни резултати има и при тумори на дебелото черво и мозъка. Всички тези проучвания са малки и „моментни". Никое не доказва, че пластмасата е била в тъканта преди болестта.
Какво показват данните за сърцето?
По-силни сигнали идват от кардиологията. Проучване в New England Journal of Medicine от 2024 г. проследява пациенти с плаки в сънната артерия. При онези, в чиито плаки има микропластмаса, рискът от инфаркт, инсулт или смърт е 4,5 пъти по-висок за около три години.
Ново италианско проучване в European Heart Journal (2026) обхваща 61 пациенти. Частици откриват в кръвта на 84% от хората с остър инфаркт срещу 32% при тези със здрави артерии. Единственият независим фактор за наличието им се оказва тютюнопушенето.
Каква е връзката с ранния рак на дебелото черво?
Голяма част от интереса идва от една тревожна тенденция. Ракът на дебелото черво се среща все по-често при хора под 50 години, родени след 60-те. Онкологът д-р Теджъс Джаякришнан от Dana-Farber смята, че причината вероятно е в околната среда.
Заподозрените са няколко, затлъстяване в детска възраст, заседнал живот, ултрапреработени храни и промени в микробиома. Микропластмасата също е в списъка, защото тези поколения растат с много повече пластмаса. Факторите обаче трудно се разделят, преработените храни сами по себе си са основен източник на частици.
Кое в пластмасата е доказано опасно?
Най-сериозните доказателства не засягат самите частици, а химикалите, които те носят. Международната агенция за изследване на рака (IARC) към СЗО класифицира няколко от тях:
- винилхлорид (използван за производство на PVC), доказан канцероген, свързан с рак на черния дроб;
- стирен, вероятен канцероген;
- PFAS („вечните химикали"), свързани с рак на тестисите;
- фталати, възможни канцерогени.
Бисфеноли и фталати се отделят от пластмасови изделия и нарушават хормоналния баланс. Те се свързват с хормонално зависими тумори при възрастни.
Как се следи микропластмасата в Европа?
Една от големите пречки е, че няма стандартен начин да се измери колко пластмаса поема всеки човек. Европейският съюз прави първа стъпка за питейната вода. През 2024 г. Европейската комисия приема единна методика за измерване на микропластмаса в чешмяната вода.
Тя е част от Директивата за питейната вода. Целта е частиците да влязат в списък за наблюдение, след което държавите членки, включително България, ще трябва да ги следят. Проф. Ландриган обяснява, че за доказана причинно-следствена връзка са нужни сходни резултати от различни екипи и популации. „Още не сме там", казва той.
Как да ограничим микропластмасата в ежедневието?
Д-р Джаякришнан съветва първо да се фокусираме върху рисковите фактори за рак, доказани с години, като тютюнопушене, алкохол, наднормено тегло и липса на движение. Разумно е обаче да намалим и излишния контакт с пластмаса:
- не затопляйте храна в пластмасови съдове в микровълновата;
- съхранявайте храната в стъкло или неръждаема стомана;
- избягвайте пластмасите за еднократна употреба;
- ограничете ултрапреработените и опакованите храни.
Специалистите предупреждават и за хранителни добавки, рекламирани за „изчистване" на микропластмаса. Нито едно клинично изпитване не доказва, че намаляват частиците в тъканите. Процедурата плазмафереза може да отстрани част от тях от кръвта, но дали това носи полза за здравето, засега не е ясно.
Микропластмасата е в тялото на почти всеки от нас, но връзката ѝ с рака остава недоказана. Най-сигурната защита днес е проверена, без цигари, с умерен алкохол, здравословно тегло и движение. Ограничаването на пластмасата в кухнята е лесна допълнителна стъпка.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Подхранва ли микропластмасата риска от рак? Medscape
Колко тревожна е връзката между микропластмасата и рака на простатата. Medscape
Микропластмаса в атероматозни плаки и сърдечно-съдови събития. New England Journal of Medicine
Агенти, класифицирани от IARC. Международна агенция за изследване на рака (СЗО)
Вече можем да премахнем микропластмасата от тялото, но помага ли това. Medscape
