Все повече деца и възрастни в Европа получават диагноза СДВХ (ADHD), синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Темата е навсякъде, от лекарските кабинети до социалните мрежи. Дали обаче случаите наистина се увеличават?
Водещи европейски учени отговарят на този въпрос на 39-ия конгрес на Европейския колеж по невропсихофармакология (ECNP). Форумът се провежда в Мюнхен от 10 до 13 октомври 2026 г. Изводът им е, че ръстът идва основно от по-добрата осведоменост и диагностика, а не от реално разпространение на състоянието.
Наистина ли случаите на СДВХ (ADHD) се увеличават?
Проф. Анита Тапар от Университета в Кардиф обобщава най-новите данни. Тя ръководи работната група за СДВХ (ADHD) към британската здравна система NHS England. „Ръстът на случаите на СДВХ (ADHD) в Европа изглежда се дължи главно на промяна в осведомеността и диагностиката“, посочва тя.
Според експертите реалната честота на СДВХ (ADHD) в Европа е относително стабилна. Състоянието засяга:
- около 5–7% от децата;
- около 2–3% от възрастните.
Разликата е в това колко от тези хора здравните системи реално откриват. В някои държави броят на диагнозите вече съответства на очакваната честота. В други той остава далеч под нея, тоест СДВХ (ADHD) все още се пропуска.
Проф. Тапар прави паралел с високото кръвно налягане и холестерола. През 60-те години на миналия век и техните рискове не са широко признати. „Същото важи и за СДВХ (ADHD)“, подчертава тя.
Защо все повече възрастни и жени получават диагноза?
Експертите посочват няколко причини за ръста на диагнозите:
- по-добра осведоменост сред хората и сред медиците;
- промени в диагностичните критерии, определението за СДВХ (ADHD) се развива, а с него се мести и прагът за лечение;
- признаване на СДВХ (ADHD) при възрастни, дълго време то се смята за „детско“ състояние;
- по-добро разпознаване при жените и момичетата, група, която години наред остава пренебрегната.
Проф. Барбара Франке от университета „Радбуд“ в Неймеген допълва картината. Тя напомня, че изследователите отдавна предупреждават за пропуснатите диагнози при жените и възрастните. Сега това знание достига до хората толкова бързо, че ръстът изглежда като епидемия, коментира ученият.
Какво показват данните за лечението на СДВХ (ADHD)?
Проучване, публикувано в The Lancet Regional Health – Europe, анализира здравни данни от пет държави. Това са Белгия, Германия, Нидерландия, Испания и Великобритания. За периода 2010–2023 г. употребата на лекарства за СДВХ расте във всички тях.
Във Великобритания делът на лекуваните нараства над три пъти, от 0,12% до 0,39%. В Нидерландия той се удвоява, от 0,67% до 1,56%. Най-рязък е скокът при възрастните жени, във Великобритания употребата при жените над 25 години се увеличава над 20 пъти.
Мъжете все още преобладават сред лекуваните. Разликата между половете обаче постепенно намалява с годините и с възрастта.
Свръхдиагностика ли е това?
Някои специалисти изразяват опасения от погрешни диагнози. Според проф. Тапар обаче научните доказателства за това са ограничени. Тя подчертава, че СДВХ (ADHD) не е въпрос на „да“ или „не“. Както при кръвното налягане, симптомите варират по тежест, а прагът за намеса се променя с натрупването на доказателства.
Насоките препоръчват първо нелекарствена подкрепа. Медикаменти се обмислят, ако тя не е достатъчна. Данните показват още, че лечението намалява известни рискове, свързани със СДВХ(ADHD), включително преждевременната смъртност.
Каква е ситуацията със СДВХ(ADHD) в България?
У нас няма официална статистика за броя на децата с поставена диагноза. Това отбелязва публикация в научното списание „Педагогика“ от 2024 г. Липсата на данни затруднява сравнението с останалата част от Европа.
Европейските експерти подчертават, че броят на откритите случаи зависи от достъпа до оценка и наличните специалисти. Ако честотата у нас е сходна с европейската, много деца и възрастни вероятно остават без диагноза.
Кога си струва разговор със специалист? Ако трудностите са трайни, датират от детството и пречат в ежедневието:
- постоянни проблеми с концентрацията и организацията;
- импулсивност и вътрешно безпокойство;
- хронично отлагане, пропуснати срокове и забравени ангажименти.
Диагнозата се поставя само от психиатър след цялостна оценка. Тестовете и видеата в социалните мрежи не я заместват.
Ръстът на диагнозите за СДВХ (ADHD) в Европа отразява по-доброто разпознаване, а не нова епидемия. Ако разпознавате у себе си или у детето си трайни трудности с вниманието, потърсете професионална оценка. Ранната диагноза отваря пътя към подходяща подкрепа.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
