Хората със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ; ADHD) са изложени на по-висок риск от преждевременна смърт. Това показва най-мащабният анализ по темата досега, публикуван на 19 октомври в JAMA Network Open. Той обхваща данни за близо 16 млн. души от три континента.

Учените откриват и обнадеждаващ сигнал. При хората, които получават лечение на СДВХ, рискът е осезаемо по-нисък. Изводът е особено важен за Европа, където много възрастни все още живеят без диагноза.

Какво показва новото проучване за СДВХ (ADHD) и риска от смърт?

Екип от University College London и Университета в Ливърпул обединява резултатите от 19 дългосрочни проучвания. Девет от тях идват от европейски здравни регистри, в Швеция, Дания, Финландия и Великобритания. Някои проследяват участниците си близо 20 години.

Снимка: Canva

В сравнение с хората без СДВХ диагностицираните имат по-висок риск от смърт:

  • по всякакви причини със 71%;
  • от самоубийство с 89%;
  • от инцидент или нараняване с 55%;
  • от естествени причини, тоест от заболявания с 27%.

Старшият автор проф. Джошуа Стот от UCL подчертава, че рисковете не се изчерпват с инцидентите и самоубийствата. Те засягат и физическото здраве, което според него разкрива широки здравни неравенства.

Проучването установява връзка, а не пряка причина. Първият автор Луси Кориган от Ливърпул определя резултата за естествените причини като „донякъде изненадващ“.

Тя уточнява, че всички изследвания сочат в една посока. Силата на връзката обаче варира според държавата, здравната система и методите на отделните екипи.

Защо хората със СДВХ (ADHD) живеят с по-висок риск?

Авторите открояват различни механизми за отделните причини:

  • Самоубийство, по-честа депресия, тревожност, зависимости и социална изолация, съчетани с импулсивност.
  • Инциденти, по-висок риск от пътнотранспортни произшествия и от злоупотреба с вещества.
  • Заболявания, по-често тютюнопушене, нездравословно хранене и проблеми със съня. Добавят се и по-високи нива на сърдечно-съдови и метаболитни заболявания.

Снимка: Canva

Към това се прибавят трудностите с организацията. Те пречат на хората да спазват лечение, да ходят на профилактични прегледи и да поддържат здравословни навици.

Може ли лечението на СДВХ да намали риска?

Хората със СДВХ, които приемат лекарства, имат с 25% по-нисък риск от смърт по всякакви причини. Този извод обаче e на база три проучвания и не доказва пряк защитен ефект.

Едно от тях е национално изследване от Швеция с близо 149 000 души, публикувано в JAMA през 2024 г. Започването на медикаментозно лечение до три месеца след диагнозата е свързано с 21% по-нисък риск от смърт в следващите две години. Ефектът е най-силен при инцидентите, отравянията и самоубийствата.

Експертите напомнят, че медикаментите са само част от решението. Много хора се нуждаят от дългосрочна и комплексна подкрепа. Британският психиатър д-р Силвия Бейкър допълва, че с възрастта нуждите се променят. На преден план излизат работата, отношенията, физическото здраве и съпътстващите тревожност и депресия.

Колко хора в Европа и в България имат СДВХ?

Според европейските експерти СДВХ (ADHD) засяга около 5–7% от децата и 2–3% от възрастните. Лечение обаче получава много по-малка част от тях. Проучване в The Lancet Regional Health - Europe показва, че през 2023 г. лекарства за СДВХ приемат 0,39% от хората във Великобритания и 1,56% в Нидерландия.

Снимка: OpenAI

Пропастта е най-голяма при СДВХ (ADHD) при възрастни. Проф. Стот посочва, че диагнозите изостават от реалната честота, особено при по-възрастните. Именно при тях рискът за живота е най-осезаем.

В България няма официална статистика за диагностицираните. Ако честотата у нас е сходна с европейската, по груба оценка става дума за над 100 000 възрастни. Голяма част от тях вероятно не подозират, че имат СДВХ.

Кога да потърсите специалист?

Струва си да поговорите с лекар, ако трудностите са трайни, датират от детството и пречат в ежедневието:

  • постоянни проблеми с концентрацията и организацията;
  • импулсивност и вътрешно безпокойство;
  • хронично отлагане, пропуснати срокове и забравени ангажименти.

Снимка: Canva

Диагнозата се поставя само от психиатър след цялостна оценка. Тестовете в социалните мрежи не я заместват. 

СДВХ не е само детска диагноза и не изчезва с годините. Проф. Стот обобщава, че то не е „по дефиниция състояние, което съкращава живота“, когато има навременна диагноза и подкрепа. Ако разпознавате у себе си трайни трудности с вниманието, професионалната оценка е първата крачка.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Corrigan L. и съавт. Смъртност сред хората със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност: систематичен преглед и мета-анализ. JAMA Network Open, 2026
  2. Проучване на UCL разкрива широките рискове за живота при хората със СДВХ. News-Medical, 19.10.2026

  3. СДВХ е свързан с по-висок риск от смърт по всякакви причини: може ли лечението да помогне? Medical News Today

  4. Li L. и съавт. Медикаментозно лечение на СДВХ и смъртност при хората със СДВХ. JAMA, 2024

  5. Европейски колеж по невропсихофармакология: Диагнозите за СДВХ растат с подобряването на осведомеността в Европа. News-Medical, 12.10.2026

  6. Li X. и съавт. Тенденции в употребата на лекарства за СДВХ при деца и възрастни в пет европейски държави, 2010–2023 г.. The Lancet Regional Health. Europe

  7. Подходи и стратегии при обучението на деца с хиперкинетичен синдром и дефицит на вниманието. сп. „Педагогика“, 2024

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google