Учените от Arizona State University и Banner Alzheimer's Institute са напът да преобърнат представите ни за едно от най-коварните заболявания на съвремието.
Те смятат, че са открили биологично уникален подтип, който може да засегне от 25 до 45% от диагностицираните с болестта на Алцхаймер пациенти.
Счита се, че повечето хора прекарват инфекция с човешки цитомегаловирус през първите десетилетия от живота си. Агентът, който е един от деветте херпесни вируса, може да се задържи активен в червата, откъдето е възможно да се придвижи до мозъка с помощта на блуждаещия нерв.
След като попадне там, цитомегаловирусът променя различни имунни компоненти и допринася за възникването на други биологични промени, свързани с болестта на Алцхаймер.
Заразата се предава по различни механизми – при споделяне на общи прибори, целувка, полови контакти и др. Важна особеност е, че инфекцията може да се предава от бременната жена към плода. При здрави хора заболяването обикновено преминава безсимптомно или с леки неспецифични признаци като умора, повишена телесна температура, мускулни и ставни болки.
След преминаването на симптоматиката инфекцията остава латентна в тялото на заразения за цял живот.
Според учените някои от хората, заразени с цитомегаловирус, развиват хронична чревна инфекция. Когато вирусът попадне в кръвната циркулация на организма, той се придвижва до мозъка, където се разпознава от специален вид имунни клетки – микроглия. Те активират експресията на специфичен ген, наречен CD83. Смята се, че той допринася за невроналната увреда, стояща в основата на болестта на Алцхаймер.
Глиалните клетки в централната и периферната нервна система, към които спада и микроглията, изпълняват модулаторна, структурна и адаптивна функция. С тяхна помощ се изгражда миелиновата обвивка на невроните, а мозъкът се приспособява към различни промени.
Микроглията спомага за осъществяването на имунните и регенераторните процеси в нервната тъкан. Ето защо правилното ѝ функциониране има водещо значение за нормалната работа не само на мозъка, но и на целия организъм.
За да проучи допълнително влиянието на вируса върху мозъчните структури, екипът от изследователи използва модели на човешки мозъчни клетки, за да демонстрира способността на причинителя да предизвиква различни молекулярни промени.
Установено е, че излагането на вируса увеличава производството на амилоид (анормален протеин) и фосфорилирани тау протеини, чрез което допринася за дегенеративните изменения на невроните.
Около 80% от хората изграждат антитела срещу вируса до 80-годишна възраст. Въпреки наличието им, учените откриват цитомегаловирус в червата при част от хората. Предполага се, че именно тази хронична интестинална инфекция допринася за разпространението на вируса в мозъка.
Поради тази причина експертите отбелязват, че обичайното влизане в контакт с вируса, което се случва на почти всеки, не трябва да буди тревога.
Подобни открития не са прецедент в съвременната медицина – в началото на 2024 г. специализираното издание Medical News Today публикува статия, в която се обръща внимание как херпесът може да удвои риска от развитие на деменция. Според проучване, проведено в Швеция, шансът за развитие на деменция е два пъти по-голям при диагностицираните с херпес.
Херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1), който причинява лабиален херпес, се свързва в най-голяма степен с риск от развитие на коварното заболяване.
В момента изследователите разработват кръвен тест, с чиято помощ да бъдат идентифицирани пациенти с хронична чревна инфекция с цитомегаловирус.
Надеждите им са свързани с евентуалната му съвместна употреба с други кръвни тестове за болест на Алцхаймер, за да се отговори на въпроса дали съществуващите противовирусни медикаменти могат да излекуват или превантират тази форма на заболяването.
