Ангината представлява остро възпаление на сливиците (тонзили), причинено от болестотворни микроорганизми. Под влияние на възпалението, сливиците променят своята структура – стават уплътнени и твърди, зачервяват се и придобиват характерен бял налеп по повърхността си.
Заболяването може да се срещне във всяка възраст, но е много често срещано при децата, като пик се регистрира през есенно-зимния сезон. Самият тонзилит не е заразен, но вирусите и бактериите, които го причиняват могат да се предават от човек на човек.
Често възпалението на сливиците се съпътства и от остър фарингит – възпалено гърло. Обичайно протича като самостоятелно заболяване, но може и да е част от клиничната изява на други инфекциозни заболявания – например скарлатина.
Сливиците (тонзили) са лимфни органи, които се намират в горната част на гърлото и служат като бариера за болестотворните микроорганизми.
Най-често срещаният бактериален причинител на заболяването е бета-хемолитичният стрептокок от група А. Заразяването става по въздушно-капков механизъм. Освен бактерии, етиологичен причинител на ангината могат да бъдат и вирусите. Такъв например е Епщайн-Бар вирусът, който е отговорен за развитието на заболяването инфекциозна мононуклеоза.
Сред останалите вирусни причинители се нареждат адено- и риновирусите, грипният вирус, коронавирусите и др. Ако заболяването се е развило в резултат на вирусна инфекция, то протича по-леко и често наподобява простудно заболяване.
След заразяване настъпва инкубационен период, през който заразените нямат видими клинични симптоми. Обикновено той варира между два и четири дни. Признаците на заболяване настъпват остро и засягат основно гърлото.
Наблюдават се отчетлива болка и трудно преглъщане на храна, характерно зачервяване на гърлото, което лесно може да бъде установено при медицински преглед, промени в гласа, повишена температура, характерни бели налепи или белезникаво-жълтеникави секрети върху сливиците, подути лимфни възли.
При много малки деца е възможно да бъдат наблюдавани колики, гадене и повръщане. Отичането на сливиците може да се прояви като хъркане и дори под формата на сънна апнея.
Ангината има няколко форми. При острият паренхиматозен тонзилит сливиците са зачервени, но белезникав налеп липсва. За фоликуларната ангина са характерни малките ясно обособени точковидни налепи по сливиците.
При лакунарният тонзилит се развиват гноевидни налепи, улцеро-мембранозната ангина протича с характерни язви, а при херпангината в областта на сливиците се формират малки везикули (малки мехурчета).
Усложненията при гнойна ангина са редки. Те зависят както от причинителя, така и от начина, по който протича възпалението в сливиците. Възможно е развитие на вторична инфекция, както и формирането на абсцес (кухина изпълнена с гной) разположен около сливиците. При по-тежки случаи е възможно да се засегнат сърцето или бъбреците, както и да се развият ревматични усложнения, но тези случаи са редки.
Диагнозата се поставя лесно. За целта се изследват гърлен секрет и се вземат кръвни проби, като целта е да се докаже наличието на конкретен бактериален причинител. При наличие на инфекциозна генеза задължително се пристъпва към лечение с антибиотици.
За овладяване на повишената температура се използват антипиретици, а болката се овладява с помощта на аналгетици. Допустима е и употребата на кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), към които трябва да се подхожда с повишено внимание, тъй като прекомерната им употреба крие риск от развитие на пептична язва.
За лечение на вирусна инфекция не се използват антибиотици, а симптомите обикновено отшумяват в рамките на една до две седмици. На болните се препоръчва спазване на постелен режим, прием на кашава и лека храна и много течности, ограничаване на тютюнопушенето.
При хронични и многократно повтарящи се тонзилити може да се пристъпи към тонзилектомия - отстраняване на сливиците по оперативен път. Показани за този тип хирургична интервенция са пациентите, които боледуват от ангина повече от четири пъти годишно. Преценката за извършването ѝ се взема от УНГ (уши-нос-гърло) специалист.
За предпазване от заразяване с болестотворни микроорганизми се препоръчва спазване на добра лична хигиена. Тя включва често измиване на ръцете с топла
вода и сапун, избягване на употреба на общи прибори, чаши или кърпи и използване на лични предпазни средства, каквито са маските.
Непосредственият контакт с много хора води до нарастване на риска от контакт с бактерии и съответно е препоръчително болните деца да преустановят временно посещаването на детска градина или училище.
Източници:
