Всяка година в Европа се извършват над 47 000 трансплантации на хемопоетични стволови клетки, а броят на алогенните процедури с донорски клетки достига рекордни нива.
Кога трансплантацията на костен мозък е подходящият терапевтичен избор и как се намира донор, обяснява доц. д-р Ант Узай. Той е хематолог и специалист по костно-мозъчна трансплантация в болници „Аджъбадем“ и член на Европейската хематологична асоциация. Има над 25 години медицински опит, от които 12 години в трансплантациите при възрастни.
„Костно-мозъчната трансплантация е лечение, около което все още има много страхове и погрешни представи“, отбелязва специалистът. Всъщност става дума за трансплантация на стволови клетки. Те са изходната точка, от която се развиват всички видове кръвни клетки, и са ключови за възстановяването на кръвотворенето и имунната система.
Каква е разликата между автоложна и алогенна трансплантация?
Доц. Узай разграничава два основни вида. При автоложната трансплантация се използват собствените стволови клетки на пациента. Те се събират предварително и се съхраняват. След високодозова химиотерапия, чиято цел е да потисне максимално заболяването, клетките се връщат обратно в организма. Подходът се прилага при лимфоми, миелом и някои видове левкемия.
При алогенната трансплантация клетките идват от донор. Тя е необходима, когато проблемът е в собственото кръвотворене на пациента: костният мозък произвежда злокачествени клетки, функционира неправилно или не създава достатъчно здрави кръвни клетки. Донорските стволови клетки се установяват в костния мозък и започват да изграждат здрава кръв и нова имунна система. „Разликата между двата вида е не само откъде идват клетките. Тя е свързана и с това каква цел преследваме с лечението“, подчертава хематологът.
Въпреки названието си, процедурата рядко изисква клетките да се вземат директно от тазовата кост в операционна. Днес освобождаването на стволовите клетки в периферната кръв се стимулира, след което те се събират чрез афереза. При децата в определени случаи се използва и кръв от пъпна връв.
Как се намира подходящ донор за трансплантация на костен мозък?
Намирането на донор е един от най-важните етапи. Най-често това е брат или сестра с пълна тъканна съвместимост или несвързан доброволен донор. В определени случаи донор може да бъде и частично съвместим роднина. Тогава става дума за хаплоидентична трансплантация. Резултатите от нея в миналото са по-ограничени, но с развитието на терапиите и проследяването постепенно се подобряват.
„Възможността да се намери подходящ донор зависи и от размера на регистрите, и от това доколко са свързани помежду си“, обяснява доц. Узай. Големите бази данни позволяват търсенето да излезе извън семейството и извън границите на една държава. Населението на Балканите, Турция и съседните региони има сходни генетични характеристики. По данни на болници „Аджъбадем“ при над половината от пациентите от тези региони се открива подходящ донор.
Специалистът напомня, че трансплантацията не е универсално решение за всички заболявания на кръвта. Тя е сложен процес, при който трябва да се съчетаят подходящата терапия, правилният донор и внимателното проследяване на пациента.
Новите методи за събиране на стволови клетки, разширяващите се донорски регистри и натрупаният опит дават все повече възможности за лечение на тежки хематологични заболявания.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
Источници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
