Милиони хора с диабет тип 2 по света приемат SGLT2 инхибитори, клас лекарства, които освен за конторл на захарта, помагат и за сърцето и бъбреците.
Именно заради тази двойна полза употребата им расте бързо. Ново мащабно скандинавско проучване обаче идентифицира ясни рискови групи, при които тези лекарства могат да предизвикат рядко, но потенциално животозастрашаващо усложнение, кетоацидоза. Изследването, публикувано в списание The Lancet Diabetes & Endocrinology, показва и нещо ново, опасността не намалява с времето, а продължава да съществува през целия период на лечение.
Какво представляват SGLT2 инхибиторите и защо са свързани с кетоацидоза?
SGLT2 инхибиторите действат, като карат бъбреците да отделят излишната захар директно през урината, вместо тя да се връща в кръвообращението. Освен че понижават кръвната захар, проучвания показват, че тези медикаменти намаляват и риска от сърдечна и бъбречна недостатъчност, затова лекарите ги предписват все по-често не само заради диабета, а и заради защитния им ефект върху сърдечно-съдовата система.
Лекарствата са свързани с повишен риск от диабетна кетоацидоза, рядко, но сериозно състояние, при което недостигът на инсулин принуждава тялото да разгражда мазнини вместо захар за енергия. Страничен продукт от този процес са кетоните, чието натрупване може да наруши киселинно-алкалния баланс на организма и в най-тежките случаи да застраши живота на пациента.
Кои пациенти са в най-голяма опасност, според проучването?
Изследователският екип, воден от учени от Каролинска институт в Швеция, в сътрудничество с датския Statens Serum Institut и норвежкия университет NTNU, анализира данни от националните здравни регистри на Швеция, Дания и Норвегия. В извадката влизат над 280 000 пациенти с диабет тип 2, лекувани със SGLT2 инхибиторим един от най-мащабните анализи по темата досега.
Резултатите очертават конкретен профил на риска. Най-застрашени са пациентите, които вече имат предишен епизод на кетоацидоза, както и хората с висока кръвна захар, ниско телесно тегло или признаци на недохранване.
Повишен риск се наблюдава и при пациенти с история на хипогликемия (прекалено ниска кръвна захар). Освен това учените установяват, че инфекцията е най-честото събитие, което предшества или съпътства случаите на кетоацидоза, редом с други остри състояния като бъбречно увреждане, инсулт и голяма хирургична операция, които също се срещат по-често сред засегнатите пациенти.
Важен извод от изследването е, че макар рискът да е най-висок през първите месеци от началото на лечението, както показват и предишни, по-малки проучвания, той не изчезва след това. Напротив, опасността остава повишена през целия период, в който пациентът приема лекарствата.
Означава ли това, че лечението трябва да се спре?
Категорично не, подчертават самите изследователи. „SGLT2 инхибиторите носят реални медицински ползи за много пациенти. Нашите резултати не са преди всичко за това да се избягва лечението, а за това да подобрим способността си да разпознаваме високорисковите пациенти и да използваме тези лекарства по-безопасно“, посочва Петер Уеда, доцент в катедрата по медицина в Солна към Каролинска институт.
Целта на екипа е откритията да подпомогнат клиницистите при вземането на решения и да дадат на пациентите по-ясни насоки за това кога лечението трябва временно да се прекъсва, например по време на остро заболяване, инфекция или преди планова операция.
Тези моменти на временен стрес за организма изглежда са именно най-опасните прозорци, в които може да се развие кетоацидоза. Като следваща стъпка учените планират да изследват по-подробно пациентите, които развиват усложнението по време на лечение, както и да проучат други редки, но сериозни странични ефекти на съвременните лекарства за диабет.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
