Повечето родители знаят, че плодовете и зеленчуците са полезни за децата. Ново шведско проучване обаче показва, че малцина знаят колко плодове и зеленчуци на ден са нужни на детето. Мнозина смятат, че салатата на вечеря е напълно достатъчна.
Изследването е публикувано на 13 октомври в научното списание BMC Public Health. То разкрива защо добрите намерения на родителите често не стигат до чинията. Темата е особено актуална и за България, където данните за детското хранене също тревожат.
Колко плодове и зеленчуци на ден ядат децата?
Изходната точка на учените е национално проучване на шведската Агенция по храните. То установява, че само 5% от децата на 10–12 години покриват препоръката от 500 грама плодове и зеленчуци дневно. Средният прием е 247 грама при момичетата и едва 200 грама при момчетата.
Тоест повечето деца получават по-малко от половината от препоръчаното количество. И това става въпреки безплатния топъл обяд с зеленчуци във всяко шведско училище. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва поне 400 грама на ден за възрастни.
Недостатъчният прием на плодове и зеленчуци се свързва с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и някои видове рак. В детството те подпомагат и растежа, и формирането на трайни хранителни навици.
Какво смятат родителите за „достатъчно“?
Изследователите от Университета в Гьотеборг провеждат подробни интервюта с 15 родители на петокласници. Сред тях са 12 майки и трима бащи от различни социални и културни среди в Южна Швеция.
Нито един от родителите не знае препоръката за дневен прием. Само четирима налучкват точно 500 грама, а повечето отговори са значително по-ниски. Въпреки това почти всички оценяват храненето на семейството си между 7 и 10 от 10.
Ключовата причина е проста. Родителите често преценяват дали детето яде достатъчно според това дали има зеленчуци на вечеря. Закуската, обедът и междинните хранения остават почти незабелязани.
Кои заблуди пречат най-много?
Проучването открива няколко повтарящи се модела:
- Страх от захарта в плодовете – някои родители ограничават плодовете без реална нужда, понякога по съвет на личен треньор.
- Мислене само за „сега“ – родителите свързват плодовете с витамини и имунитет, но почти не говорят за дългосрочната защита.
- Противоречива информация – съвети от колеги, социални мрежи и медии създават объркване за захарта и биопродуктите.
- Изчезващи насоки – детските медицински сестри съветват родителите в ранните години, но после подкрепата намалява.
- Цена и бюджет – финансите определят колко и какви плодове влизат у дома.
Кой подход наистина помага на децата?
Учените описват четири родителски роли, които често се смесват в едно и също семейство:
- Налагащият – поставя правила, настоява или „скрива“ зеленчуци в соса.
- Приспособяващият се – прави плодовете лесно достъпни и ги поднася така, както детето ги харесва.
- Учителят – обяснява ползите и включва детето в готвенето.
- Примерът – сам яде зеленчуци и ги прави естествена част от всяко хранене.
Самото проучване не измерва кой подход е най-ефективен. Авторите обаче се позовават на предишни изследвания. Според тях натискът и принудата често намаляват желанието на децата да опитват зеленчуци.
По-обещаващи изглеждат личният пример при основните хранения и закуските и участието на детето в кухнята. Едно от семействата има просто правило: винаги поне два цвята зеленчуци в чинията.
Какво е положението при децата в България?
Според последния кръг на европейската инициатива на СЗО за наблюдение на детското затлъстяване (COSI) от 2023 г. всяко второ 7-годишно дете не яде пресни плодове и зеленчуци всеки ден.
Едва 3% от първокласниците приемат препоръчаните пет или повече порции дневно. Данните са на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Добрата новина е, че за 15 години делът на децата, които ядат плодове всеки ден, нараства от 27,4% на 51,9%.
Българската наредба за здравословно хранене на учениците изисква поне 400 грама плодове и зеленчуци в менюто при целодневно хранене. Националните препоръки за деца от 7 до 19 години съветват те да присъстват при всяко хранене, а не само на вечеря.
Една салата на вечеря рядко е достатъчна за дневните нужди на детето. Разпределете плодовете и зеленчуците през целия ден, на закуска, в кутията за училище и като следобедна хапка. Личният пример и съвместното готвене често дават повече от строгите правила, а при съмнения за храненето на детето потърсете съвет от педиатър или диетолог.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Гледната точка и ролята на родителите за приема на плодове и зеленчуци при деца на 10–12 години: качествено проучване в Швеция – BMC Public Health, 2026
- Родителите знаят, че плодовете и зеленчуците са полезни, но подценяват колко са нужни на децата – News-Medical
- Детското затлъстяване сред първокласниците в България – резултати от COSI 2023, НЦОЗА
- Наредба за здравословно хранене на учениците – Министерство на здравеопазването
- Препоръки за здравословно хранене на ученици от 7 до 19 години – НЦОЗА
