Холециститът е възпаление на жлъчния мехур. Най-често възниква при запушването му от конкремент (камък), което прави нормалното отичане на жлъчката трудно и дори невъзможно.
Заболяването протича остро или хронично. Острият холецистит се разделя на:
- калкулозен – асоциира се с камъни в жлъчния мехур;
- акалкулозен – дължи се на други причини като онкологични заболявания, фиброза, стеноза (абнормно стеснение) на жлъчните пътища и др.
Калкулозната форма на заболяването е по-често срещана при жените, докато акалкулозната преобладава сред мъжкия пол.
Рискови фактори за развитие на холецистит са:
- наследствена предразположеност;
- наднормено тегло и затлъстяване;
- внезапна загуба на тегло;
- дълго гладуване;
- хормонален дисбаланс при менопауза, бременност, раждане и провеждане на терапия с хормони.
При некалкулозната форма на заболяването исхемията е особено важен фактор, който трябва да се има предвид.
Холециститът протича с някои характерни симптоми. Водещ сред клиничните признаци е болката, която се наблюдава при повече от 90% от пациентите. Тя настъпва внезапно, остро и се усеща в дясното подребрие, като е възможно да се разпространи към гърба и дясната лопатка. Често се усеща в епигастриума.
В началото болката има коликообразен характер, а скоро след това става постоянна. При много от пациентите се повишава телесната температура. При някои от тях се наблюдават гадене, повръщане, безапетитие, стомашен дискомфорт.
Диагностицирането на холецистита стартира със снемане на подробна анамнеза и провеждане на физикален преглед. Назначават се и лабораторни изследвания, които дават информация за прогресията на възпалението.
Провеждат се образни изследвания като ехография и компютърна томография, чиято роля е да изяснят вида на заболяването и тежестта на настъпилите болестни промени.
Рискът от усложнения не трябва да бъде подценяван. Сред тях се нареждат:
- емпием и гангрена на жлъчния мехур;
- шок;
- перитонит;
- панкреатит;
- сепсис и др.
Терапията на холецистита зависи от неговата форма. То е оперативно, когато заболяването е остро, или консервативно, когато има хроничен ход.
Отстраняването на жлъчния мехур се нарича холецистектомия. Тя се извършва по лапароскопски или класически начин и е единствен начин за окончателно излекуване на заболяването. При съмнение за подлежаща инфекция се предписва подходяща антибиотична терапия.
Възможно е и приложението на аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства като част от комплексното лечение на холецистита.
Източници:
