Макулната дегенерация, свързана с възрастта, е водещата причина за загуба на централно зрение при хората над 50 години в Европа и в България. Тя постепенно отнема способността да се чете, да се шофира и да се разпознават лица. Възрастта обаче не е единственият виновник.

Част от рисковите фактори са заложени в гените. Други, като тютюнопушенето, високото кръвно налягане и храненето, зависят от ежедневните ни избори. Ето какво показват данните и кои стъпки помагат да се запази зрението.

Какво представлява макулната дегенерация?

Макулата е малък участък в центъра на ретината. Тя отговаря за острото централно зрение и за възприемането на детайли. При заболяването клетките в нея постепенно се увреждат.

Снимка: Canva

Болестта има две форми, суха и влажна. Около 85–90% от пациентите имат суха макулна дегенерация. Тя е свързана с натрупване под ретината на малки мастно-белтъчни отлагания, наречени друзи.

Учените смятат, че друзите са отпадъчни продукти, които ретината не успява да изчисти. Сухата форма напредва бавно, често в продължение на години.

С какво се различава влажната форма?

Влажната макулна дегенерация протича значително по-бързо. При нея под макулата започват да растат нови, патологични кръвоносни съдове. Те пропускат кръв и течност, които увреждат светочувствителните клетки.

Нелекуваната суха форма може да премине във влажна. Затова редовните прегледи при офталмолог са ключови.

Кои са основните рискови фактори за макулна дегенерация?

Възрастта остава фактор номер едно. Около 2% от хората на 50 години имат заболяването, а след 75-годишна възраст делът достига почти една трета.

Голяма роля играе и наследствеността. Учените са идентифицирали около 20 гена, свързани с над половината от случаите. Ако близък роднина има макулна дегенерация, рискът е по-висок.

Към факторите, които не можем да променим, се отнасят още:

  • Полът – около две трети от пациентите са жени, вероятно заради по-дългата им продължителност на живота.
  • Светлият цвят на очите, свързва се с по-висок риск от сухата форма, вероятно защото светлият ирис филтрира по-слабо ултравиолетовите лъчи.
  • Заболяване в едното око, то увеличава вероятността и другото око да бъде засегнато.

Кои навици увеличават риска от загуба на зрение?

Най-силният от тях е тютюнопушенето. При пушачите рискът може да бъде до четири пъти по-висок в сравнение с хората, които никога не са пушили.

Снимка: OpenAI

Механизмът е свързан с кислорода. Цигареният дим намалява доставката му до тъканите, включително до ретината. По сходен начин действа и високото кръвно налягане.

Д-р Майкъл Колучело от PRISM Vision Group посочва, че лошото кръвообращение и възпалението увреждат хориоидеята – слоя под ретината, който храни светочувствителните клетки. С времето това води до изтъняване на ретината или до растеж на патологични съдове.

Други фактори с доказана или вероятна връзка са:

  • Сърдечно-съдовите заболявания – прекаран инсулт, инфаркт или стенокардия повишават риска около 1,5 пъти. Високият холестерол също има значение.
  • Затлъстяването – индекс на телесна маса над 30 може да удвои риска според някои проучвания, макар връзката да не е окончателно доказана.
  • Храненето – диети, богати на мазнини и захар и бедни на зелени листни зеленчуци.
  • Алкохолът – повече от три питиета дневно.

Вреди ли слънцето на макулата?

Данните тук са противоречиви. Според д-р Бартън Блакорби от The Retina Institute дългогодишното натрупано излагане на слънце може да повишава риска, но резултатите не са категорични. По-голяма тежест имат възрастта, генетиката и количеството пигмент меланин.

Въпреки това качествените слънчеви очила остават разумна предпазна мярка.

Снимка: Google Imagen

Могат ли витамините да забавят болестта?

Според Националния очен институт на САЩ (NEI) специалната комбинация от витамини и минерали AREDS2 намалява риска от преминаване от междинен към напреднал стадий с около 25%. Ефектът е доказан само при хора с вече установена междинна форма или с напреднала форма в едното око.

Същите изследвания показват, че добавките не предотвратяват появата на заболяването. Затова приемът им се обсъжда с офталмолог, а не започва по собствена преценка.

Колко българи са засегнати от макулна дегенерация?

Към 2020 г. в България са регистрирани 32 060 пациенти с влажна форма. Около 90% от тях са над 65-годишна възраст. Прогнозите сочат ръст до 37 550 души до 2050 г. заради застаряването на населението.

Картината в Европа е сходна. Според метаанализ в списание Ophthalmology до 2040 г. хората с ранна форма на континента ще бъдат между 14,9 и 21,5 млн. Броят на тези с късна форма ще достигне 3,9–4,8 млн.

Снимка: Canva

Кога да потърсите офталмолог?

Ранните симптоми често остават незабелязани, защото здравото око компенсира. Тревожни сигнали са:

  • изкривяване на прави линии, например рамки на врати или плочки;
  • размазано или тъмно петно в центъра на зрителното поле;
  • затруднено четене или разпознаване на лица.

 

Макулната дегенерация не е неизбежна последица от възрастта. Отказът от цигари, контролът на кръвното налягане и холестерола и повечето зелени зеленчуци в менюто намаляват риска. След 50-годишна възраст редовният очен преглед е най-сигурният начин болестта да бъде открита навреме.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

  1. Какво причинява свързаната с възрастта макулна дегенерация?. WebMD
  2. Проучвания AREDS и AREDS2: основни резултати. Национален очен институт на САЩ (NEI)
  3. Colijn JM и съавт. Разпространение на макулната дегенерация в Европа: минало и бъдеще. Ophthalmology, 2017
  4. Ранната диагностика и иновативните терапии са ключът към борбата с макулната дегенерация. БТА, 01.10.2025
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google