Октомври е месецът, в който светът говори за рака на гърдата. Темите са профилактиката, ранната диагноза и лечението. Много по-рядко се говори за това, което идва след него.

Как жената си връща силата, подвижността на ръката и доверието в собственото тяло? Рехабилитацията след рак на гърдата е път, който Ива Филипова познава от двете страни. Тя преминава през онкологично лечение, а днес е сертифициран Cancer Exercise Specialist и помага на жени с онкологични заболявания да се върнат към движението.

Разговаряме с нея за първата тренировка, страха от движение, ролята на онколога и защо отлагането струва ценно време.

Как онкологичната диагноза те насочва към тази професия?

„Срещата с онкологичната диагноза промени изцяло посоката на живота ми. Преди това работех в телевизионно предаване. След лечението реших да посветя професионалния си път на хората, които преминават през същото изпитание.“

Ива се сертифицира като персонален треньор към Canadian Fitness Professionals (Canfitpro) в Торонто през 2018 г. Това се случва две години след края на лечението ѝ. След това тя се насочва към специализации за възстановяване след онкологично заболяване.

Към Cancer Exercise Training Institute (CETI) тя завършва курс Breast Cancer Recovery BOSU Specialist. По-късно преминава и обучението Cancer Exercise Specialist (CES), което обхваща над 27 от най-честите онкологични заболявания.

„CES специалистите са подготвени да създават безопасни и индивидуално съобразени програми за хора по време на лечение или след него. Целта ни е чрез научно обоснована физическа активност да подпомогнем както физическото възстановяване, така и психическото благополучие.“

Днес Ива има собствено студио за тренировки на онкологични пациенти. Тя е и съосновател на фондация „РеСтарт“, която работи за повече информираност и за обучение на нови специалисти.

 

С какво тренировката при рак на гърдата се различава от обикновената?

Първите думи на Ива към всяка нова клиентка са едни и същи. „Приятно ми е, Ива. Поздравявам те, че събра смелост и реши да дойдеш. Настани се удобно.“

„Работата с онкологични пациенти изисква разбиране на проблема и много по-деликатен подход от стандартния, „по учебник“. Често жените, които са на активно лечение, се разплакват още на вратата на студиото.“

„В такива моменти първото, което правя, е дълбоко поемане на въздух, усмивка и прегръдка. Понякога трябва да бъда не само треньор, но и човек, който просто изслушва. За мен това е естествено, защото съм минала по същия път. Добре разбирам през какво преминават и физически, и емоционално.“

Какво правиш, когато жената не е готова да започне?

Не всяка жена е готова за редовна физическа активност веднага. Някои не вярват, че движението ще им помогне.

„Тогава ги насърчавам да поработят с психолог и след време да опитаме пак. Когато човек се вижда само като пациент, не вярва в процеса и не иска да спазва дисциплина, работата е много трудна.“

„В началото упорито се борех с този проблем. Практиката ме научи, че няма как да помогна на някой, който не иска да промени навиците и начина си на живот.“

Какво включва първата среща?

Ива следва стриктно насоките на CETI за безопасна работа с онкологични пациенти. „Много е важно да разбера как се чувства човекът срещу мен – не само физически, но и емоционално. Онкологичното лечение е сериозно изпитание и подходът трябва да бъде много внимателен.“

Първата опознавателна среща поставя основата на целия процес. Започва с подробен разговор за:

  • видa на заболяването и хирургичната интервенция;
  • къде се лекува пациентката и какво лечение предстои;
  • проведените и текущите терапии и техните странични ефекти;
  • обхвата на движение на засегнатата ръка;
  • нивото на физическа активност преди диагнозата.

Още на тази среща Ива показва упражнения за стойката и най-лесните за запомняне постоперативни разтягания. Включва и упражнения за лимфен дренаж на горните и долните крайници.

Защо жените отлагат движението след рак на гърдата?

„Най-често хората ме търсят след края на лечението. Това всъщност е момент, в който много пациенти вече са загубили ценно време. По различни причини те се притесняват да започнат по-рано.“

Ива описва три най-чести повода, с които жените идват при нея:

  • искат да се върнат към движението, но не знаят откъде да започнат;
  • страхуват се да тренират сами, за да не си навредят;
  • имат конкретен проблем, например ограничено движение на ръката след операция или обща физическа слабост.

Кога жена с рак на гърдата може да започне да тренира?

„Добре структурираната програма може да започне още след поставянето на диагнозата. Тялото трябва да се подготви за предстоящото лечение и да се поддържа във възможно най-добра форма.“

„Колкото по-рано се започне структурирана програма, изготвена от специалист, толкова по-добре тялото понася терапията и се възстановява след нея“, подчертава Ива.

Задължителното условие е разрешение от лекуващия онколог, тъй като някои спортове не се препоръчват. „Специалистите на CETI изискваме медицинско разрешение за физическо натоварване, подписано от онколога. Ако той е дал насоки или забрани, ги спазваме стриктно.“

Как протича рехабилитацията стъпка по стъпка?

Всичко започва с оценка на състоянието, включващо вид на рака, етап на лечението, странични ефекти и обща физическа форма. На тази база се изготвя индивидуална програма, която минава през няколко етапа:

  • адаптация, леки упражнения със собствено тегло, дишане и мобилност за връщане на мускулния тонус;
  • постепенно натоварване, умерена аеробна активност и подбрани упражнения за сила, баланс и гъвкавост;
  • възстановяване на функцията, мускулна сила, издръжливост и свобода в ежедневните движения.

„Най-важното, което пациентите трябва да знаят, е, че движението е безопасно и необходимо, когато е съобразено с тяхното състояние. Това не е състезание или стремеж към спортни резултати. Това е инструмент за повече сила и енергия и по-добро качество на живот.“

Какъв ефект имат упражненията върху тялото и психиката?

„Един от най-честите проблеми е силната умора, свързана с лечението. Парадоксално, но именно физическата активност е един от най-ефективните начини тя да бъде намалена.“

Според Ива редовните тренировки помагат за:

  • възстановяване на мускулната сила и издръжливостта;
  • по-добра подвижност и баланс;
  • облекчаване на сковаността в ставите и загубата на мускулна маса;
  • по-добър сън;
  • по-ниска тревожност и по-добро настроение.

„Спортът връща усещането за контрол върху собственото тяло. За много пациентки тренировките се превръщат в момент, в който отново усещат силата си. Те с нетърпение очакват следващия час.“

Науката подкрепя тези наблюдения. Консенсусът на Американския колеж по спортна медицина (ACSM) от 2019 г. приема, че упражненията са безопасни за преживелите рак. Правилната доза намалява умората, тревожността и депресивните симптоми и подобрява качеството на живот.

Насоките препоръчват поне 30 минути умерена аеробна активност три пъти седмично и силови упражнения два пъти седмично. Още първите насоки на ACSM от 2010 г. посочват, че силовите тренировки са безопасни и при жени с лимфедем или риск от него след рак на гърдата.

Как да изберем подходящ треньор?

„Това не е стандартна тренировка във фитнес залата. Изискват се задълбочени познания за заболяването, видовете операции, лечението, страничните ефекти и ограниченията.“

„Ако спортният специалист няма нужната подготовка, той може да нанесе голяма вреда. Сблъсквала съм се с такива случаи няколко пъти“, предупреждава Ива.

Какво да проверите, преди да започнете:

  • има ли треньорът специализация за работа с онкологични пациенти, например от CETI или ACSM;
  • има ли реален опит с жени след рак на гърдата;
  • пита ли подробно за операцията, лечението и страничните ефекти;
  • изисква ли разрешение от онколога;
  • препоръчва ли го вашият онколог или гръден хирург.

Променя ли се отношението на лекарите?

„Особено много се радвам, когато пациентки идват с препоръка от медицински онколог или гръден хирург. В последните години медицинските специалисти проявяват все по-голям интерес към физическата активност като допълващ инструмент в лечението.“

В онкологията вече има отделна област – Exercise Oncology. Тя изследва и прилага доказана в клинични проучвания физическа активност преди, по време на и след лечението. В много държави тя е част от мултидисциплинарната грижа за пациентите.

Какво липсва в България?

„Искрено се надявам това скоро да стане практика и у нас. Към мултидисциплинарния екип може да се добави още един, помощен – с диетолог и спортен специалист.“

Засега специалистите със CES квалификация в България са голяма рядкост. Фондация „РеСтарт“ иска да промени това. Тя подкрепя физиотерапевти, кинезитерапевти, фитнес треньори, пилатес и йога инструктори, които искат да работят с онкологични пациенти.

„Нашата мисия е да изградим среда, в която физическата активност е естествена част от лечението и възстановяването“, казва Ива.

Движението след рак на гърдата е безопасно и полезно, когато е съобразено със състоянието и одобрено от онколога. Не чакайте края на лечението, за да попитате лекаря си за физическа активност. Потърсете специалист с реален опит, а ако още не сте готови, помощта на психолог може да е първата стъпка.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

  1. Exercise Guidelines for Cancer Survivors – PubMed
  2. ACSM Cancer Exercise Guidelines – Outcomes4Me
  3. ACSM roundtable 2010 – ONS
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google