Еректилната дисфункция е медицински термин, с който се означава неспособността на мъжа да постигне и задържи ерекция по време на сексуален контакт.
Еректилната дисфункция се разделя на:
- Съдова – дължи се на причини, засягащи кръвоносните съдове, които отвеждат кръвта към пениса.
- Неврогенна – свързана е нарушение при предаването на нервните сигнали от мозъка към пениса по време на сексуална възбуда;
- Психогенна – асоциира се с психични състояния като стрес, напрежение или безпокойство;
- Хормонална – развива се при недостатъчно количество тестостерон или при нарушения, засягащи щитовидната жлеза.
Основният симптом на състоянието е трудното или напълно невъзможно получаване и поддържане на ерекция. Другите признаци включват преждевременна или забавена еякулация и невъзможност за постигане на оргазъм по време на сексуална активност.
Причините за еректилна дисфункция са комплексни и включват:
- състояния, засягащи анатомията на пениса - болест на Пейрони;
- диабет;
- артериална хипертония;
- понижено ниво на тестостерон;
- промени във функцията на щитовидната жлеза;
- инсулт;
- синдром на Кушинг;
- болест на Паркинсон;
- множествена склероза и др.
Диагнозата се поставя след подробен разпит на пациента и извършване на някои допълнителни изследвания. С помощта на ултразвук могат да бъдат изследвани кръвоносните съдове в гениталната област, за да бъде определено има ли нарушения в циркулацията на кръвта.
Кръвните тестове могат да установят ниски нива на тестостерон. Важно е да се проследят нивата на простатно-специфичен антиген (PSA), както и да се извърши преглед на простатата за отхвърляне на злокачествен процес. Назначава се уринен тест за изключване на други заболявания.
Усложненията на състоянието са свързани предимно с психиката на мъжа. Еректилната дисфункция води до неудовлетворяващ полов живот, понижена самооценка, безпокойство, невъзможност за създаване на потомство и др.
Терапията на еректилната дисфункция включва промяна в стила на живот, контролиране на вече съществуващи хронични заболявания, провеждане на медикаментозна терапия, психотерапия. Изключително важна е психологическата подкрепа на партньорката на засегнатия мъж. При неуспех след прилагането на тези методи, на пациента може да се предложи хирургично лечение.
Източници:
