Малка рана на стъпалото при здрав човек зараства за дни. При човек с диабет същата рана понякога остава отворена седмици. Нов научен преглед обяснява защо раните при диабет не зарастват и причината се оказва в самата имунна система.

Темата засяга огромен брой хора. Според авторите хроничните диабетни язви засягат над 131 млн. души по света. Те струват на здравните системи около 755 млрд. долара годишно и носят сериозен риск от ампутация и смърт.

Какво показва новото изследване?

Прегледът е публикуван в научното списание Frontiers of Medicine. Екип от Шанхайската болница за кожни болести и Шанхайския университет по традиционна китайска медицина обобщава натрупаните до момента научни данни. Водещ автор е Йи Ру.

Снимка: Canva

Учените проследяват осем вида имунни клетки през различните етапи на заздравяването. Сред тях са макрофагите, неутрофилите, мастоцитите, дендритните клетки, Т- и В-лимфоцитите. Основният им извод е, че при диабет имунният отговор „засяда“ във фазата на възпаление.

Защо раните при диабет не зарастват?

Нормалното заздравяване минава през три етапа, възпаление, възстановяване на тъканта и ремоделиране. Всеки етап изисква различен тип имунна активност. При диабет преходът между тях се нарушава.

Какво се случва с макрофагите?

Макрофагите са ключови „диригенти“ на заздравяването. В началото те атакуват микробите и поддържат възпалението. След това трябва да превключат в режим на ремонт и да подпомогнат изграждането на нова тъкан.

При диабетна рана това превключване често не се случва. Макрофагите остават в провъзпалително състояние. Така тъканта продължава да се уврежда, вместо да се възстановява.

Кои други клетки поддържат възпалението?

Прегледът описва цяла верига от нарушения:

  • Неутрофилите, първите клетки, които достигат раната, отделят прекомерно разрушителни ензими и свободни радикали.
  • Мастоцитите се активират твърде силно и поддържат хроничното възпаление.
  • Дендритните клетки по-трудно изчистват мъртвите клетки. Остатъците се натрупват и продължават да подават сигнали за тревога.
  • Регулаторните Т-клетки, които обикновено „успокояват“ имунния отговор, намаляват като брой и функция.
  • Специални Т-клетки в кожата, които стимулират затварянето на раната, работят по-слабо при висока кръвна захар.

Снимка: Canva

Какви нови лечения се разработват?

Авторите смятат, че бъдещето е в терапии, които „препрограмират“ имунния отговор. Те посочват няколко обещаващи посоки, които са в различни етапи на проучване:

  • локални биологични средства, които блокират възпалителните сигнали директно в раната;
  • лекарства, които помагат на макрофагите да превключат в режим на ремонт;
  • терапии с мезенхимни стволови клетки и техни производни;
  • „умни“ превръзки и биоматериали, които доставят активни вещества точно където е нужно.

Учените подчертават, че моментът на лечението е също толкова важен, колкото и неговият вид. Терапия, полезна във фазата на възпаление, може да няма ефект в по-късен етап. Затова в бъдеще лечението вероятно ще се съобразява с имунния профил на всяка отделна рана.

Колко сериозен е проблемът?

Диабетното стъпало е сред най-тежките усложнения на диабета и у нас. Проучване на УМБАЛ „Каспела“ в Пловдив, публикувано във Folia Medica през 2024 г., анализира 230 пациенти с това усложнение. То очертава няколко фактора, които значително повишават риска от ампутация:

  • лошият контрол на кръвната захар, около 3 пъти по-висок риск;
  • диабетната невропатия, около 2 пъти;
  • наднорменото тегло (индекс на телесна маса над 29,5), 2,66 пъти;
  • употребата на алкохол, почти 2 пъти;
  • неподходящото антибиотично лечение, над 9 пъти.

Снимка: Canva

Данните показват, че голяма част от риска зависи от навременното и правилно лечение. Според преглед в The New England Journal of Medicine между 19 и 34% от хората с диабет развиват язва на стъпалото през живота си.

Кога да потърсите лекар?

Хората с диабет често не усещат болка в стъпалата заради увредените нерви. Затова е важно да се преглеждат редовно. Необходима е консултация с лекар при:

  • рана, която не показва подобрение до няколко дни;
  • зачервяване, затопляне, оток или секреция около раната;
  • промяна в цвета на кожата или неприятна миризма.

Новият преглед не носи готово лечение, но обяснява защо раните при диабет не зарастват. Имунната система при диабет остава заключена във възпаление и не преминава към ремонт на тъканта. Добрият контрол на кръвната захар, ежедневният оглед на стъпалата и навременната консултация с лекар остават най-сигурната защита днес.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Имунните клетки при възстановяването на диабетни рани, ключ към по-добро лечение (Ru Y. et al., Frontiers of Medicine, 2025)
  2. Учени може би откриват защо раните при диабет отказват да зараснат (ScienceDaily, 9 октомври 2026)

  3. Рискови фактори за ампутация при пациенти с диабетно стъпало, резултати от един център (Kostov G. et al., Folia Medica, 2024)

  4. Диабетните язви на стъпалото и тяхното повторно появяване (Armstrong D. G. et al., The New England Journal of Medicine, 2017)

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google