Няма как да предпазим децата си от трудностите в живота. Най-доброто, което можем да направим за тях е да ги научим да устояват на разочарованията, да бъдат гъвкави и адаптивни в житейските ситуации.
Гъвкавостта е способността да се адаптираме, да преодоляваме или да се възстановяваме след неприятности, травми или значителен стрес.
Макар че намеренията ни често са насочени към отглеждането на щастливи деца, щастието подобно на тъгата е преходно.
Едно от най-важните умения, на които родителите трябва да научат децата си, е как да устояват на трудностите в живота, твърдят последни психологични изследвания.
Умението на един човек да се връща към стабилно, емоционално и здравословно състояние след сблъсък с трудности, включва и способността му за личностен растеж и трансформация, произтичащи от предизвикателните преживявания.
Устойчивостта обхваща психологически, емоционални, социални и физически аспекти. Ето три начина да научим децата си да устояват на трудностите, които им поднася живота:
НАСЪРЧАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА КОМУНИКАЦИЯ
Възпитавайки у децата си здравословно общуване от ранна възраст, те по-лесно развиват силни комуникационни умения, което им позволява да изразяват себе си по-лесно и да взаимодействат ефективно с другите, когато пораснат. Можем да научим детето си да бъде умел комуникатор, като му помогнем в разбирането на собствените му чувства и емоционална саморегулация.
Давайки приоритет на щастието, сме склонни да възприемаме всичко различно от него като отрицателна емоция, която трябва да поправим на всяка цена. Това води до изключителен стрес, тъга или друга негативна емоция, която ни кара да се чувстваме объркани и безпомощни.
Когато редовно питаме децата си как се чувстват, им помагаме да идентифицират емоциите си, развиваме у тях здравословни умения за справяне с негативните чувства и правилното им комуникиране.
Това личностно осъзнаване не само възпитава съпричастност, но развива способността им по-лесно да регулират емоциите си, да създават значими взаимоотношения и да разговарят по трудни теми, което им помага да получат социална подкрепа.
ВЪЗПИТАВАНЕ НА РУТИНА И ГЪВКАВОСТ
Структурата и гъвкавостта са двата стълба в живота, които ни дават усещане за стабилност. Създаването на режим в ежедневието на децата им помага да се чувстват сигурни и комфортно, а култивирането на гъвкавост ги учи плавно да се адаптират към промените.
Установяването на рутина чрез ясно организиране на времето за игра и учене за училище им дава усещане за сигурност, но и ги подготвя за предстоящите дни.
Но в живота ни се случват и неща, които не сме планирали. В такива моменти може да е необходимо да променим някои аспекти от изградения режим. Не бива да се притесняваме, важното е да запазим някои от основните елементи от обичайната програма на децата, за да им създадем усещането за стабилност и благополучие.
Помагайки им да разберат, че промяната е естествена част от живота и че новите обстоятелства имат потенциала да направят живота им по-добър, ние ги учим да бъдат гъвкави и смели.
Насърчавайки децата си да ценят успехите и неуспехите си и да изработват план за подобрение, възпитаваме у тях положително и изпълнено с надежда мислене. Така няма да се страхуват да променят нещо, което не работи в тяхна полза.
СЪЗДАВАНЕ НА ВЪТРЕШЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА КОНТРОЛ
Един от най-важните уроци, на които можем да научим децата си, е да се фокусират върху това, което могат да променят, а не върху това, което не могат.
Звучи като добра идея, нали? Но понякога и ние, като възрастни, се хващаме в капана на външните влияния - тези вечни източници на мотивация и потвърждение. Децата се учат да търсят одобрението от другите, първо от нас като родителите, после от приятели и партньори. И резултатът? Стрес и тревожност, които често ги преследват през целия им живот.
Има ли начин да им помогнем да преодолеят това? Да, като ги научим да се фокусират върху решенията, а не върху проблемите. Всички имаме лоши дни, когато негативните мисли превземат съзнанието ни. Когато се научим да се освобождаваме от зависимостта към външното одобрение и се насочим към личното си израстване, можем да отворим вратата към по-щастлив и удовлетворяващ живот.
Ето два начина, как да възпитаваме у децата си вътрешна мотивация и фокус върху нещата, които могат да контролират:
Усилията им са важни. Трябва да им обясним, че положените усилия са по-важни от резултатите, като наблягаме на значението от упоритата им работа, а не само на резултатите.
Нужно е да ги похвалим не само когато успяват, но и за това, че се стараят, независимо дали са постигнали добър резултат. Това помага за самочувствието им и личностното им одобрение.
По същия начин внимателно трябва да ги поправяме, ако не полагат максимални усилия дори и да успеят, за да насърчим непрекъснатото усъвършенстване и израстването през целия им живот.
Моделът на миналото и бъдещото „аз“. Като родители трябва да насърчаваме децата си да измерват напредъка си в живота спрямо миналото им „аз“, а не да се сравняват с другите. Ученето на децата да се фокусират върху своето израстване не само насърчава личностното признание, но и предотвратява ирационалната несигурност.
По същия начин трябва да им обясним, че единствените очаквания, които трябва да изпълнят, са тези на бъдещото им „аз“, а не на някой друг, включително и на нас самите. Насърчавайки ги да си представят човека, в когото искат да се превърнат - вдъхновен от моделите за подражание, но в крайна сметка определен от собствените им ценности - насърчаваме независимостта им и ги подготвяме за живота.
Устойчивостта и щастието на детето зависят най-вече от примера, който им даваме като родители. Важно е да им демонстрираме личната си устойчивост в трудни моменти, тъй като децата се учат, наблюдавайки възрастните около тях.
