Варицелата е вирусно заболяване, което се развива като резултат от първична инфекция с варицела зостер вирус (VZV).

Освен варицела, този вирус е отговорен и за развитието на херпес зостер, който се изявява след реактивиране на латентния вирус, останал в организма след преболедуване на варицелата. Боледуват главно деца.

Варицелата е антропоноза (резервоар на заразата са хората). Предаването на вируса се случва по въздушно-капков път. Тази особеност прави болестта силно заразна дори и преди изявата на клиничните ѝ симптоми. Настъпване на инфекция е възможно и при директен контакт с кожата на заразен човек.

Вход за варицела зостер вируса са горните дихателни пътища и конюнктивите на очите. След като попаднат в организма, вирусните частици достигат до регионалните лимфни възли през следващите два до четири дни и там се размножават. После новообразуваните вирусни частици попадат в кръвта, с помощта на която се разпространяват до черния дроб, слезката и др.

Около две седмици след инфекцията се развива типичния за варицелата кожен обрив. В това време се инфектират и черния дроб и централната нервна система, което може да доведе до развитие на хепатит, енцефалит или пневмония.

След преболедуване, VZV остава в организма в латентно състояние и не причинява симптоми. Реактивирането му води до развитие на херпес зостер.

Варицелата може да предизвика развитието на редица усложнения. Такива са вторични бактериални инфекции, вирусна пневмония, хеморагични и неврологични усложнения, енцефалит.

Характерната клинична картина на заболяването включва образуването на типични лезии. Първоначално те изглеждат като петънца, които засягат скалпа, лицето, торса и крайниците. За часове те прогресират до папули, а след това – до прозрачни везикули, изпълнени с бистро съдържимо, и пустули (мехурчета, изпълнени с гной).

В края на развитието си лезиите се покриват с крусти (корички). Обривът се образува средно за около 6 дни и се излекува за 16.

Децата, които нямат съпътстващи заболявания, имат около 250-500 лезии, но е възможно те да са по-малко (около 10) или повече (около 1500).

Температурата на болните се повишава, появяват се отпадналост и главоболие, а апетитът намалява, понякога до степен на безапетитие. Към респираторните прояви на варицелата спадат болка и зачервяване на гърлото, кашлица, хрема, секреция от носа. От страна на гастроинтестиналния тракт се наблюдават болки в корема и диария.

 

Варицелата трябва да се отграничава от други заболявания като остра уртикария, пурпура на Henoch-Schonlein, уста-крак-ръка синдром, контактен дерматит, импетиго, инфекция с херпес симплекс вирус, скабиес, ентеровирусни инфекции и др.

За поставяне на диагнозата се извършват редица тестове. Изолирането на VZV с помощта на култура от везикуларна течност поставя окончателната диагноза, макар че култивирането му е трудно и получените култури са позитивни в по-малко от 40%.

За сметка на това директното имунофлуоресцентно изследване се провежда по-бързо от тъканната култура и разполага с отлична чувствителност. За оценка на имунитета на заболелия и потвърждаване (или отхвърляне) на минала инфекция се извършва серологична диагностика.

Недостатък е, че някои от тестовете, които се използват, изискват наличие на специализирана апаратура, което ги прави неподходящи за рутинно тестване. PCR тестът е друг надежден метод за диагностика. Чрез него се изследват кожни проби с техники, базирани на полимеразна верижна реакция.

Обекновено личението на варицелата е амбулаторно. Болният се карантинира в домашни условия - мярка, която се налага поради високата заразност на заболяването. Карантината продължава до момента, в който обривите преминат в крайния стадий на развитието си и се покрият с крусти (корички).

При здрави деца заболяването проявява тенденция да се самоограничава в период между една и две седмици и много често не се прилага само поддържащо симптоматично лечение. Назначават се локални средства за облекчаване на упорития сърбеж.

Провеждане на лечение с антивирусни препарати е необходимо когато заболяването протича тежко, развиват се пневмония или неврологични усложнения, както и при пациенти, при които се предполага наличието на усложнения.

При съмнение за възникнала вторична бактериална инфекция се предприемат мерки за ограничаването ѝ – изписват се антибиотици. Подозрение за насложена вторична инфекция има при липса на подобрение или влошаване на общото състояние.

Профилактиката на заболяването се състои в прилагане на ваксина срещу варицела. Тя се прилага последователно в две дози. Ваксината може да бъде приложена на всяко здраво дете, което не е боледувало от варицела, след навършване на 12-месечна възраст.

Страничните ефекти от ваксинацията включват зачервяване и болка на мястото на инжектиране, развитие на алергична реакция към желатин и развите на локализирана варицела.

Две дози от ваксината осигуряват 98% защита срещу варицела и 100% защита срещу тежко протичане на заболяването.

*Източници: