Тетанусът представлява остро инфекциозно заболяване, което протича с повтарящи се мъчителни и болезнени гърчове. Може да се профилактира чрез прилагане на ваксина.

Етиологичният причинител на заболяването е Clostridium tetani, който се среща в почвата. Той има характерна форма, която наподобява ракета за тенис. Спорите му са много издържливи на висока температура и обработване с дезинфектанти.

Clostridium tetani може да остане жизнеспособен в почвата в продължение на години. А в почвата попада с изпражненията на коне, говеда и други животни, на чийто чревен тракт той е нормален обитател.

Заразяването на човека се случва при попадане на спорите на причинителя през наранена кожна повърхност. Бактерият отделя два токсина, които имат значание за клиничната картина на тетануса.

Тетаноспазминът причинява характерните за заболяването гърчове, а тетанолизинът има хемолитична активност и може да образува пори в мембраната на клетките.

Заразяването става чрез нараняване на кожата със замърсени предмети. При попадане в раната, причинителят започва да се размножава активно в мястото на проникване, произвеждайки големи количества от двата токсина.

Инкубационният период на тетануса варира между три дни и три седмици като краткият инкубационен период се приема за лош прогностичен белег. Разграничават се четири форми на тетанус: генерализиран, локализиран, краниален и неонатален.

Генерализираната форма на заболяването е най-често срещаната. Пациентът няма температура или ако има, то тя е слабо повишена. Постепенно се развиват тежки спазми, които засягат всички мускули.

Първо се засягат мускулите на лицето като болните придобиват характерен израз – фиксирана усмивка и набръчкано чело. Спазмите на дъвкателните мускули водят до затруднения в отварянето на устата, а при засягане на фаринксовата мускулатура настъпва дисфагия, а може да се развие и ларингоспазъм.

При генерализиран гърч болният заема характерна поза - тялото се извива дъгообразно, с изпънати крайници и свити юмруци. По време на пристъпите болните се намират в съзнание.

Възможно е да настъпят фрактури, често в областта на гръбнака. Могат да се развият усложнения като блокиране на дихателните пътища, пневмонии, апнея, развитие на дихателна недостатъчност и др.

Честа причина за настъпване на смъртен изход са именно настъпването на дихателна недостатъчност и кардиоваскуларни усложнения.

Локализираният тетанус е рядка форма, която засяга мускулите около входната врата на инфекцията. Тази форма има добра прогноза.

 

Краниалният тетанус настъпва при нараняване на главата или при инфекция на средното ухо. При тази форма настъпват парези на черепно-мозъчните нерви.

Неонаталният тетанус се развива при новородени, чиито майки не са имунизирани срещу заболяването или при неадекватно обработване на пъпната връв след раждането.

Тетанусът се развива около две седмици след раждането и се проявява под формата на генерализирана форма. Мускулите са сковани, налице са гърчове и затруднения в преглъщането. Смъртността е висока въпреки лечението.

Тетанусът трябва да се отграничава от други заболявания, които протичат с подобна клинична картина като инфекции на централната нервна система, епилепсия, кататония, бяс.

Диагнозата на тетануса се базира на клиничните симптоми и епидемиологичните данни. Извършват се микробиологични изследвания за потвърждаване на етиологичния причинител.

Доказването на специфични антитела няма практическо значение при диагностицирането. Определянето на количеството на протективните антитела след поставяне на ваксина става с помощта на метода ELISA.

Лечението на тетануса включва прилагане на човешки тетаничен имуноглобулин. Болният се изолира в инфекциозно отделение. Необходимо е провеждането на навременно хирургично саниране на раната.

Допълнително се предписват различни медикаменти като антибиотици, седативи, мускулни релаксанти, антипиретици, обезболяващи средства. Ако настъпи развитие на дихателна недостатъчност, болният се поставя на механична вентилация.

За тетануса съществува специфична профилактика, която включва активна имунизация. Ваксината срещу заболяването се състои от обработен с формалин токсин на Clostridium tetani. Той се нарича токсоид или анатоксин и няма патогенни свойства, но може да индуцира имунен отговор.

Прилага се под формата на комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш.

При нараняване на индивиди, които не са имунизирани или са с неизяснен имунизационен статус е препоръчително провеждането на тетанична имунопрофилактика във възможно най-кратък срок.

Източник: