Сърдечната недостатъчност е състояние е клиничен синдром, при който сърцето не успява да изпомпа достатъчно кръв, за да задоволи нуждите на тъканите и органите от кислород и хранителни вещества. Когато сърцето изгуби способността си да функционира оптимално, настъпват нарушения в циркулацията на кръвта, което може да доведе до задръжка на течности и поява на отоци.

Съществуват няколко основни вида сърдечната недостатъчност – според протичането си тя бива остра и хронична; а според засягането на двете половини на сърцето – лява, дясна и тотална.

Острата сърдечна недостатъчност се среща по-рядко от хроничната. Хроничната сърдечна недостатъчност може да се прояви за първи път заедно с появата на острата сърдечна недостатъчност.

Освен това в своето хронично протичане, тя може да има епизоди на обостряне. Друг вид е левокамерната сърдечна недостатъчност – най-често срещаната форма на заболяването. Тя е свързана с отслабване на лявата камера на сърцето, което пречи на нормалното изпомпване на кръв към тялото.

Деснокамерната сърдечна недостатъчност, от своя страна, настъпва, когато дясната камера не може ефективно да изпомпва кръвта към белите дробове, което може да доведе до задържане на течности в крайниците, корема и черния дроб.

Причините за поява на сърдечна недостатъчност са разнообразни и включват различни заболявания и състояния, които засягат сърцето. Честа причина е исхемичната болест на сърцето – заболяване, при което артериите, които снабдяват сърцето с кислород, се стесняват, и сърдечният мускул не получава достатъчно кислород.

 

Артериалната хипертония е друг рисков фактор, тъй като високото кръвно налягане натоварва сърцето и с времето може да доведе до отслабването му. Други причини са кардиомиопатиите, диабетът, както и злоупотребата с алкохол и наркотици.

Възрастта е друг фактор за развитие на сърдечна недостатъчност – с остаряването сърцето и кръвоносните съдове се износват и вероятността от развитие на заболяването нараства.

Заседналият начин на живот и нездравословната диета водят до повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Тютюнопушенето също оказва съществено влияние. Ако в семейството има случаи на сърдечна недостатъчност, това също увеличава риска за развитие на заболяването.

 

Симптомите на сърдечната недостатъчност могат да варират в зависимост от типа и тежестта на заболяването. Задухът е един от основните признаци, особено при физическо натоварване или в легнало положение. Много хора изпитват и подуване на крайниците – задържането на течности води до оток на глезените и стъпалата.

Постоянната умора и слабост също са характерни, тъй като липсата на достатъчно кислород в тъканите води до усещане за изтощение и отпадналост. Някои хора изпитват и учестен или нередовен пулс, както и честа кашлица или хрипове, които могат да са признак на натрупване на течности в белия дроб. 

Сърдечната недостатъчност може да доведе до сериозни усложнения, които често допълнително влошават състоянието на пациента. Бъбречната недостатъчност е едно от тях – при нея сърцето не може да изпомпва достатъчно кръв към бъбреците. Чернодробната недостатъчност е друго сериозно усложнение.

 

Сърдечните аритмии, които е възможно да възникнат, могат да увеличат риска от инсулт или внезапна смърт. Освен това, бавното движение на кръвта в организма увеличава риска от образуване на тромби, които могат да бъдат животозастрашаващи.

Снимка: iStock

Поставянето на диагнозата започва обикновено с анамнеза и физикален преглед, при който лекарят проверява за подуване на крайниците и необичайни шумове в сърцето и белите дробове.

Извършват се ЕКГ и ехокардиография, за да се оцени обективно функцията на сърцето. Рентгенографията на гръдния кош е друг аспект от диагностичния процес, тъй като може да визуализира разширения на сърцето и акумулиране на течности в белите дробове.

Важни са и лабораторните изследвания, които могат да допринесат за откриване на други заболявания, допринасящи за сърдечната недостатъчност.

Лечението на сърдечната недостатъчност цели да облекчи симптомите, да забави прогресията на заболяването и да подобри качеството на живот на пациента. Обикновено се предписват лекарства като диуретици, бета-блокери, ангиотензин-рецепторни блокери и АСЕ инхибитори за понижаване на кръвното налягане.

Освен медикаментозната терапия, от ключово значение е промяната в начина на живот – отказът от тютюнопушенето, ограничаването на алкохолната употреба, редовните физически упражнения и балансираната диета с ниско съдържание на сол са от решаващо значение.

В някои случаи може да се наложат оперативни процедури, като поставяне на сърдечен байпас или смяна на сърдечна клапа за подпомагане на сърдечната функция.

Източници: