Ринитът е възпаление, каето засяга носната кухина и лигавицата на носа и се предизвиква от различни причинители. Разговорно се нарича хрема.
Ринитите могат да се разделят на няколко групи. Алергичните ринити се предизвикват от контакт с алерген, към който организма развива реакция на свръхчувствителност. За да настъпи такъв тип алергична реакция е нужно човек да има специфични антитела, които при контакт с алергена освобождават различни невромедиатори.
На свой ред те разширяват кръвоносните съдове, стимулират секрецията на слуз и предизвикват алергична реакция. От вирусните ринити разпространени са острият и хроничният инфекциозен ринит.
Докато острата форма се развива сравнително бързо, за хроничната са характерни симптоми, които се задържат между 8 и 12 седмици. Към неалергичните и неинфекциозните ринити спадат медикаментозния, хормоналния, идиопатичния ринит и др.
Причинители на заболяването са различните вирусите и алергени, по-рядко бактерии. Заразяването става по въздушно-капков или контактен път.
Симптомите на ринита включват хрема, запушен нос, упорито кихане. При някои от засегнатите могат да се наблюдават главоболие, кашлица, понижено обоняние (хипосмия) и др. От носа се отделя секрет, който може да бъде бистър, гноен, зеленикав или жълтеникав. Пожълтяването на секретите и появата на неприятен мирис може да сигнализира за развитие на подлежаща вторична инфекция.
Част от хората съобщават за дразнене, парене, сърбеж и повишено сълзене от очите. Някои случаи на хрема могат да вкрючват и наличие на системни оплаквания като повишена температура, отпадналост и лесна уморяемост, главоболие, болки в мускулите.
Най-честите усложнения на ринита са две: серозен отит на средното ухо (среща се с по-голяма честота при деца) и хроничен синуит (преобладава при засегнатите от целогодишен алергичен или неалергичен ринит).
Ринитът се диагностицира от УНГ специалист след снемане на подробна анамнеза и провеждане на физикален преглед. Назначават се микробиологични и алергологични изследвания, които целят да установят причинителя на заболяването. Диагностиката хроничния синуит, едно от възможните усложнения на ринита, се поставя чрез рентгенографско и ултразвуково изследване.
В случаите, когато причинителят на ринита е известен, се назначава специфично лечение. То може да включва антибиотици, противоалергични средства, кортикостероиди, капки за нос и др. Целта е намаляване на симптомите и ускоряване на възстановителния процес. От особено значение при децата е лечението да започне след предварителна консултация със специалист, тъй като неоправданият прием на медикаменти може да влоши състоянието на детето или да се превърне в причина за хронифициране на процеса.
Източници:
