Подаграта е обменно заболяване, при което се формират депозити от уратни кристали. Те предизвикват възпаление и впоследствие - остър подагрозен артрит, подагрозна нефропатия, камъни в бъбреците и формиране на тофи.

Снимка: iStock

Водеща причина за развитие на заболяването е повишеното ниво на пикочната киселина, която е краен продукт на разграждането на пурините в черния дроб. Това състояние е известно като хиперурикемия.

Хиперурикемията е свързана на повишена продукция на пикочна киселина в тъканите и намаленото ѝ очистване от организма чрез бъбреците.

Рискови фактори за развитие на хиперурикемия са наднорменото тегло и затлъстяването, обездвижването и заседналият начин на живот, повишената консумация на месо, повишеното ниво на хемоглобина.

Съществуват три клинични форми на подаграта. За асимптоматичната хиперурикемия е характерно увеличаването на нивата на пикочната киселина в кръвта, които не са съпроводени с развитие на подагра или на бъбречни камъни.

При острата подагра са налице еднократни или често повтарящи се кризи, които протичат с възпаление по типа на моно- или олигоартрит, т.е. засягат се една или повече стави. Подаграта с тофи представлява натрупване на моноуратни кристални агрегати в меките тъкани.

Освен тях съществуват още и първична и вторична подагра.

Първичната форма на заболяването се дължи на намалено отделяне или свръхпроизводство на пикочна киселина поради различни причини.

 

Вторичната подагра се развива на фона на друго подлежащо заболяване като хронична бъбречна недостатъчност, онкологични заболявания, прием на определени медикаменти, натравяне с олово и др.

В развитието на заболяването се обособяват ясно четири стадия. При голяма част от болните първият подагрозен пристъп се предшества от период без изразени симптоми, през който се случва натрупването на уратни кристали. Този първи стадий се нарича асимптоматична хиперурикемия.

Първата ранна проява на заболяването се нарича остър подагрозен пристъп. Той може да бъде провокиран от травма, консумация на алкохол, операция или лекарства. Пристъпът настъпва най-често през нощта и има типична клинична картина.

Снимка: iStock

Болният се събужда изведнъж и най-често съобщава за силна болка в палеца на крака, която по-рядко може да бъде локализирана и в областта на глезена, стъпалото или петата. Температурата е леко повишена, има и втрисане. Болката е много силна - пациентите често съобщават, че не могат да понасят дори допира на завивката до засегнатото място.

След като премине пикът на кризата, настъпва затихване, по време на което клинични симптоми липсват. Ранните пристъпи преминават от само себе си за между три до десет дни.

Третият стадий на заболяването е т.нар. междупристъпен период. При ранното заболяване в междупристъпния период няма симптоми.

Четвъртият стадий е стадият на хроничната подагра. Следващите пристъпи стават все по-чести, засягат повече стави и са с по-дълга продължителност. При напредване на заболяването се регистрират вече споменатите тофи.

 

Тофите при подагра са разположени по ушната мида, ахилесовото сухожилие, под капачката на коляното и т.н. Те засягат хрущялите и костите по начин, който води до развитие на артрит, а ставите се деформират.

Подаграта може да засегне и бъбреците, когато уратите започнат да се отлагат в тях, предизвиквайки формирането на конкременти (камъни).

Диагнозата може да бъде поставена без допълнителни изследвания при пациенти, които съобщават за остър артрит в основата на палеца на крака и имат доказана хиперурикемия. Установяването на хиперурикемия при липса на клинична симптоматика не позволява диагностициране на подагра.

При пациенти с повтарящи се пристъпи и чиято диагноза никога не е била потвърдена посредством микроскопско изследване на кристали се препоръчва провеждане на артроцентеза. Това е процедура, която цели да установи наличието на възпалителни, дегенеративни и травматични заболявания, засягащи ставите.

Снимка: iStock

Провеждането на артроцентеза е задължително за всички пациенти, които съобщават за новопоявил се остър моноартрит. За допълнително прецизиране на диагнозата, лекарят може да назначи и анализ на синовиалната течност, измерване на нивото на пикочната киселина в урината и провеждане на образни изследвания като рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), ултразвуково изследване и хистологично изследване.

С помощта на ставната ехография могат да се открият тофи. Съвременен метод за откриване на уратни кристали е двойно-енергийната компютърна томография (DECT), с помощта на която отложените кристали се визуализират под формата на цветни пиксели.

Важно е подаграта да бъде отграничена от псевдоподаграта и различните видове артрити, които могат да протекат със сходна клинична изява.

Лечението на подаграта зависи от конкретния случай и е строго индивидуално. За лечение на острите епизоди на подаграта лекарите използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), кортикостероиди и други медикаментозни средства. Колхицинът е алтернативен избор на лечение при пациенти, които не могат да приемат НСПВС.

Пациентите трябва да се погрижат за теглото си и да избягват консумацията на богати на пурини храни. Такива са различните видове морски дарове и риби, аншоа, субпродукти, черен дроб, боб, грах, алкохол, храни богати на захар и/или фруктоза и др.

Профилактиката на подаграта включва поддържане на оптимално тегло и ограничаване консумацията на месо и сладки храни. Препоръчва се спазването на хранителен режим, в който да преобладават продуктите с ниско съдържание на пурини като обезмаслено кисело мляко, ядки и фъстъчено масло, пресни сезонни плодове и зеленчуци, картофи, ориз, зехтин, пълнозърнест хляб и др.

Препоръчва се също така обилно приемане на течности, за да се осигури нормална денонощна диуреза.

Източници: