Панкреатитът е възпаление на задстомашната жлеза (панкреас), което настъпва като резултат от самосмилане на жлезата от ензимите трипсин и липаза, които се активират в нея.

Снимка: Getty Images

Ензимите и токсините могат да преминат в кръвния ток, което да причини сериозно увреждане на други органи в тялото – бели дробове, сърце, бъбреци. В зависимост от измененията, които се откриват в жлезата и тежестта на заболяването, се отличават две форми – остър и хроничен панкреатит.

Острият панкреатит представлява остро настъпило самосмилане на панкреаса под действието на активираните панкреасни ензими. Причинители на заболяването са дългосрочната употреба на алкохол, заболяванията на жлъчните пътища и в по-малка степен – употребата на определени медикаменти, операции, инфекции, нарушения в обмяната на липидите и др.

Клиничната картина зависи от тежестта на настъпилите в жлезата изменения. Основен симптом е болката в епигастриума (горната част на корема). Тя има остро начало, остава постоянна - продължава часове, може да бъде средна или силна по интензивност и не се повлиява при прием на медикаменти.

Може да се разпространи към дясното или лявото подребрие и назад към кръста. Болката може да се засили при прием на храна. Намалява, когато болният застане в т.нар. „поза на молещ се мохамеданин“ – наведен напред и с притиснати към корема колене.

 

Други характерни симптоми са гаденето и повръщането. Повръщането често настъпва заради силната болка или поради развитие на възпалителен процес. Болните са напрегнати. Кожата им е зачервена и изпотена, а дишането – повърхностно. Пулсът е учестен, кръвното налягане – ниско, може да настъпи шок.

При шок кожата става влажна и студена. Острият панкреатит, от своя страна, също има две форми - бива лек (пациентът се възстановява без значителни последици) и тежък (има различни по тежест усложнения и поражения по органите).

Усложненията могат да бъдат локални и системни. Към локалните спадат инфекции и образуване на кисти и абсцеси в областта на панкреаса, а системните засягат органите на дихателната, сърдечносъдовата и отделителната системи както и различни метаболитни нарушения. Оставен нелекуван, острият панкреатит може да премине в хроничен.

Острият панкреатит се диагностицира след провеждането на серия изследвания. Кръвните изследвания доказват повишени нива на храносмилателните ензими амилаза и липаза, произвеждани от панкреаса.

Ехографското изследване уточнява диагнозата, нейното развитие, както и открива и жлъчнокаменната болест като потенциален причинител на заболяването. Ехографията може да е затруднена при наличие на паралитичен илеус (вид чревна непроходимост).

Други образни изследвания, които лекарят може да назначи, са ендоскопската ехография, компютърна томография, рентгенография на корем, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), ендоскопска ретроградна холангио-панкреатогрифия (ЕРХП). ЕРХП дава надеждна информация за разпространението и тежестта на панкреатита и за степента на увреждане на панкреаса.

Лечението на острия панкреатит задължително се провежда в болница. Храната и течностите се ограничават за три до пет дни. При тежките панкреатити се преминава към ентерално хранене. При гадене и повръщане се поставя стомашна сонда и се извършва аспирация на стомашния сок.

Прилагат се инхибитори на протонната помпа, инхибиторни хормони, а антибиотиците се използват за профилактика срещу вторични инфекции. Може да се приложи и хирургично лечение (некрозектомия).

Шансът за летален изход се увеличава при органно засягане и налачие на усложнения, особено панкреасна некроза.

При хроничният панкреатит задстомашната жлеза се разрушава постепенно, което води до развитие на екзокринна и ендокринна недостатъчност. Засегнатите са по-често мъже.

Основният фактор за развитието на хроничен панкреатит е алкохолът. Голяма част от пациентите са приемали алкохол най-малко между четири и пет години.

Друг предразполагащ фактор за развитие на заболяването е хранителният режим, богат на белтъци и мазнини. Алкохолът директно уврежда задстомашната жлеза и стимулира производството на панкреасен сок, богат на кисели мукополизахариди и гликопротеини, но беден на ензими и бикарбонати.

Стимулира се секретирането на лизозомални ензими в панкреатичния сок. Пропускливостта на клетките се нарушава и ензимите се изливат в интерстициума, водейки до развитие на заболяването.

Хроничният панкреатит се подразделя допълнително на хроничен калцифициращ (най-често се предизвиква от алкохол и представлява най-голямата подгрупа) и хроничен обструктивен (развива се в резултат на обструкция на главния панкреасен канал, обикновено при наличие на доброкачествени или злокачествени тумори).

Също както при острия, коремната болка е водещ клиничен симптом и при хроничния панкреатит. Тя не спира при прием на болкоуспокояващи. Пациентите я описват като тъпа или дълбаеща. Силата на болката намалява при прогресия на заболяването.

Сред останалите симптоми се нареждат тежест и подуване на корема, отделяне на газове, понякога гадене и повръщане. При напредване на заболяването болните отслабват – телесното тегло може да намалее с 30% до 50%.

Панкреасната екзокринна недостатъчност се изразява в намалено производство на панкреасни ензими, което води предимно до стеаторея в резултат на нарушеното смилане на мазнините.

Ендокринната недостатъчност настъпва по-късно в хода на заболяването. Развива се захарен диабет, наречен панкреасен вторичен диабет.

Пациентите с диабет при хроничен панкреатит по-често развиват хипогликемия в сравнение с болните с диабет тип 1, което е свързано с нарушеното производство на глюкагон, напушеното хранене и токсичното действие на алкохола и неговите метаболити.

Сред усложненията на хроничния панкреатит са образуване на различни видове кисти, абсцес, иктер (жълтеница), асцит, плеврит, подкожна мастна некроза и различни съдови усложнения.

Хроничният панкреатит, както и острият, се диагностицира с помощта на същите лабораторни и изобразителни методи (виж по-горе). Лекарят може да назначи и специални допълнителни изследвания, които да установят екзокринната и ендокринната панкреасна недостатъчност.

Лечението на хроничния панкреатит се състои в отстраняване на провокиращия фактор – обикновено това означава спиране на алкохолната консумация, овладяване на болката, поставяне на пациента на диетичен режим, потискане на панкреасната секреция и в краен случай – оперативно лечение. Към него се пристъпва тогава, когато болката е толкова силна и неподатлива на лечение, че нарушава комфорта на живот или в случай на настъпили усложнения.

При наличие на захарен диабет, развил се вследствие на хроничния панкреатит, се прилага лечение и за него. За целта се използват ниски дози инсулин.

Лечението се смята за успешно, когато се подобри телесната маса на пациента, а стеатореята намали или изчезне напълно.

Източници:

Продължи да четеш