Обсесивно-компулсивното разсройство (ОКР) е вид тревожно разстройство, при което хората имат постоянно натрапващи се в съзнанието си мисли и идеи (обсесии) и които водят до извършването на определени стереотипни действия, често в точно определена последователност (компулсии).

Снимка: iStock

Етиологията на заболяването все още не е напълно изяснена. Една от теориите за произхода на състоянието гласи, че ОКР се развива когато зрелите защитни механизми на личността по една или друга причина не успяват да потиснат тревожността, при което настъпва фиксиране върху натрапливата идея и настъпва регресия към по-ранни фази на развитие и доминиране не неосъзнати и незрели защитни механизми.

За личностите, които развиват ОКР са характерни високо ниво на лична отговорност, непонасяне на несигурност, перфекционизъм и силно изразено желание за контрол. Често те са с висок интелект.

Смята се, че ОКР може да се развие и като част от клиничната изява на автоимунен процес при инфекция с бета-хемолитични стрептококи от група А в детска възраст. Заболяването е разпределено почти равномерно между мъжки и женския пол.

При болните от ОКР е установено нарушение в комуникацията между предния дял на мозъка и други, вътрешно разположени в него структури. Те комуникират помежду си чрез медиатор, наречен серотонин. При страдащите е налице повишено разграждане на серотонина.

Двете основни характеристики на заболяването - натрапливите мисли (обсесии) и ритуалите (компулсии) често вървят ръкапза ръка, въпреки че е възможно отделни индивиди да страдат единствено от обсесии. Най-честите страхове са свързани със замърсяване, със страх от нараняване на близък човек, богохулство, непреодолимо желание за симетрия и перфектност и др.

Сред компулсиите преобладават неконтролируемото миене на ръцете, често по няколко пъти, броене, повтаряне на определени реплики по точно определен брой пъти и в точно определена последователност, избягване на фугите на плочките по пътя, постоянни проверки, многократно проверяване дали входната врата е заключена и др.

 

Важно е да се отбележи, че засегнатите от ОКР осъзнават, че идеите и страховете в главите им са безсмислени, както и че те обичат близките си и няма да ги наранят. Въпреки това обсесиите са толкова силни, че те не успяват да издържат на напрежението и извършват съответния ритуал, който им носи краткосрочно спокойствие.

Снимка: iStock

Изглежда сякаш ритуалите успокояват засегнатите, но въпреки, че тушират тревожността за кратко, ритуалите всъщност влошават обсесиите, тъй като ги утвърждават като рационални модели на поведение в мозъка. Невронните вериги, свързани със съответното поведение се заздравяват и за страдащия става все по-невъзможно да им се противопостави адекватно.

Естеството на страховете при ОКР ги отличава значително от страховете, типични за другите тревожни разстройства. Заболяването продължава през целия живот. Чрез терапия симптомите могат да бъдат овладяни и дори да изчезнат напълно.

Ранната изява на ОКР, наличието на придружаваща депресия, наличие на личностови разстройства, извършване на странни компулсии и понижена критичност към случващото се са белези, които са свързани с по-лоша прогноза и по-злокачествено протичане.

Диагностицирането на ОКР е лесно и се прави от психиатър, който разпитва подробно засегнатия за симптомите му, след което ги оценява съобразно определени ска̀ли. Обикновено засегнатите вече знаят, че страдат от заболяването.

За да бъде диагностицирано ОКР, засегнатите трябва да отговарят на определени критерии: те трябва да имат наличие на обсесии, компулсии или и двете; необходимо е те да отнемат поне по един час от ежедневието на човека; да причиняват силен дистрес; да ограничават нормалното му ежедневно функциониране, възпрепятствайки изпълнението на задълженията му (работа, училище и т.н.); причина за развитието на симптомите не трябва да бъде употребата на алкохол, наркотици, медикаменти или да бъдат пряк ефект от наличието на друго медицинско състояние; симптомите да не могат да се обяснят с друго състояние като например генерализирано тревожно разстройство, хранително разстройство и др.

Снимка: iStock

Лечението се определя строго индивидуално и зависи от това, в каква степен е способен да функционира нормално засегнатият. Възможните опции за лечение са медикаментозната терапия (най-често се използват селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), психотерапията или комбинация от двете.

Психотерапевтите лекуват ОКР чрез метод, наречен когнитивно-поведенческа терапия. Нейната цел е да промени заучените обсесии и компулсии, тренирайки мозъка и възпитавайки нови полезни поведения. Когнитивно-поведенческата терапия включва две основни части: излагане (експозиция) на натрапливите мисли и превенция на отговорите, която цели засегнатият да ангажира вниманието си по полезен начин, избягвайки извършването на познатия ритуал.

Ако не се лекува, ОКР се превръща в хронично състояние, което може да бъде съпроводено с епизоди, през които засегантите имат чувството, че симптомите им се подобряват. Малка част от засегнатите от ОКР се оказват неподатливи на лечението и остават хронично и тежко инвалидизирани.

Източници: