Микозата е гъбична инфекция, която засяга повърхността на кожата.

Освен върху нея, причинителите могат да предизвикат инфекции и в устната кухина, пикочните пътища, а също да засегнат и ноктите.

Снимка: Getty Images

Възможно е микозата на тялото да обхване обширни зони от лицето, а при липса на адекватна терапия заболяването може да се разпространи, причинявайки развитието на вторични бактериални инфекции.

Сред повърхностните гъбични инфекции се нареждат:

  • кандидозата (засяга лигавиците, а в устата причинява състоянието млечница);
  • онихомикозата (поразява ноктите);
  • лишеи (предизвикват изменения в цвета на кожата);
  • дерматофитията (включва група от гъбички, наречени дерматофити, които се заселват в кожата, ноктите и косата).

Ако гъбичките попаднат под кожата, например през рана, може да се развие подкожна микотична инфекция. Когато гъбичките се разпространят в други органи – бели дробове, уринарен тракт – се развиват т.нар. дълбоки гъбични инфекции.

 

Инкубационният период трае между една и три седмици, след което засегнатите усещат първите симптоми. Образуват се петна с червеникав надигнат периферен ръб, които в центъра избледняват. Могат да се усетят сърбеж и болезненост. Ако инфекцията засегне ноктите се наблюдават промени в цвета, удебеляват се, могат да се напукат. Гъбичките, които засягат устата и гърлото, се проявяват като характерен бял налеп.

Снимка: Canva

Причинители на заболяването са някои видове гъбички, като сред тях се включват и дрождите и плесените. Заразата се разпространява най-често при директен контакт или използване на общи хавлии, спално бельо, дрехи и обувки. В редки случаи заболяването може да възникне при директен контакт с почвата.

Диагнозата се поставя след провеждане на преглед при дерматолог. От засегнатия участък се взема материал, който се изследва, за да бъде установен точният причинител на заболяването. Ако гъбичната инфекция засяга белите дробове или други вътрешни органи, може да бъде назначено провеждането на образни изследвания.

Усложненията на микозата включват прерастване на процеса в хронична инфекция, потискане на имунитета и увреждане на тъканите, което може да бъде предизвикано главно от дълбоките гъбични инфекции.

Лечението на гъбичните инфекции включва употребата на медикаменти, наречени антимикотици. Те могат да се прилагат директно върху засегнатия участък (локално) или да бъдат приемани през устата (перорално). Формите с хронично протичане, които засягат обширни части от кожата, се лекуват чрез системно вътрешно лечение с антимикотици.

Източници: