Лаймската болест представлява остро ендемично инфекциозно заболяване, което се пранася чрез кърлежите. Пикът на заболяемостта е през лятото – времето между юни и юли.

Снимка: iStock

Заболяването се причинява от Borrelia burgdorferi и е най-често срещаното кърлежово-преносимо инфекциозно заболяване. Основен преносител на заболяването са кърлежите от род Ixodes, които са и резервоар на инфекцията. Други източници на заразата са животни като бозайници, птици и гризачи.

Ларвите на кърлежите се заразяват от дребни гризачи чрез кръвосмучене на заразена кръв. Човекът прихваща заразата след ухапване от заразен кърлеж.

Рискът за развитие на Лаймска болест зависи от времето, през което кърлежът остава впит в кожната повърхност. Рискът е минимален, ако кърлежът е останал фиксиран за по-малко от едно денонощие.

След като попаднат в организма, борелиите активират различни механизми, чрез които успяват да се изплъзнат на имунната система и да се разпространят из различни части на организма.

От една страна, имунитетът има значение за ограничаване на заразата, но от друга допринася за настъпването на патологичните промени в тъканите. Инфекцията може да засегне нервната система – установяват се исхемични огнища и настъпва загуба на нервни влакна.

Заболяването протича в три стадия – ранен локализиран, ранен дисеминиран и късен. Инкубационният период на Лаймската болест е от няколко дни до няколко седмици за първи стадий, от няколко седмици до няколко месеца за втори стадий и от няколко месеца до няколко години за трети стадий.

Най-честият симптом на на ранния локализиран стадий е кожната лезия с форма на мишена или биволско око, която се развива на мястото на ухапване на кърлежа. Лезията има бледорозов цвят с по-интензивно оцветен розовочервеникав ръб и ливиден център. При затопляне на лезията, цветът ѝ става по-наситен.

 

Рядко се наблюдават сърбеж или системни оплаквания като повишена температура, главоболие, отпадналост и др. Ранната дисеминирана фаза се изявява обикновено със симптоматика от страна на кожата, сърцето и нервната система. Кожната проява е под формата на множествена еритема.

Това са вторично развиващи се кожни лезии, които се изявяват от три до пет седмици след ухапването от кърлежа и наподобяват първичната лезия тип биволско око, но с по-малки размери.

Снимка: iStock

От страна на нервната система могат да настъпят парези или парализи, засягащи черепно-мозъчните нерви; менингит или менинго-радикулоневрит.

За разлика от ранния локализиран стадий, тук системните прояви са често срещани. Те са представени от повишаване на телесната температура, главоболие, отпадналост, миалгии, артралгии, регионална лимфаденопатия.

Рядко проявление на ранната дисеминирана фаза на заболяването е засегането на сърцето – лаймкардит. Късната лаймска болест протича с клинична картина, която засяга кожата, ставите и нервната система. Болните често съобщават за развитие на артрит.

От неврологичните прояви характерни са развитието на полиневропатия, енцефалит и енцефалопатия. Кожната лезия, която е типична за късната фаза на лаймската болест се нарича acrodermatitis chronic atrophicans.

Лезията от типа биволско око при Лаймската болест трябва да се отграничава внимателно от други заболявания като алергия, ухапване от насекомо или целулит.

Диагнозата се поставя трудно, защото симптомите на заболяването са неспцифични – изключение правят формите, при които е налична erythema migrans. Правилното диагностициране се базира на серологични методи за доказване на антитела срещу Borrelia burgdorferi в серума на пациента.

Снимка: Facebook/Istock Photos

Пациентите, които имат типичната кожна лезия, и при които може да се подозира скорошно ухапване от кърлеж започват лечение за Лаймска болест без нужда от серологично доказване.

Повечето от засегнатите в ранната локализирана фаза на заболяването оздравяват напълно с помощта на адекватно антибиотично лечение. Лекуващият лекар подбира антибиотика, начина и продължителността на приложението му спрямо симптоматиката на пациента, стадия на болестта, наличието на противопоказания и алергии от страна на засегнатия. Прилагат се също и симптоматични и противовъзпалителни средства.

Профилактиката срещу Лаймската болест се състои от мерки за борба с кърлежите. Зелените площи трябва да бъдат своевременно обработвани, а хората трябва да носят подходящо облекло и да използват репеленти.

Източници: