Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно количество щитовидни хормони, от които тялото има нужда, за да поддържа нормалния метаболизъм (хипофункция).

Снимка: istockphoto.com

Тези хормони, наречени трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4), играят важна роля в контрола на множество процеси в организма - регулират телесната температура, сърдечния ритъм, теглото и нивото на енергия. Когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони, метаболизмът се забавя, което е причина за редица физически и психически проблеми.

Хипотиреоидизмът се разделя на два основни типа. Първичният хипотиреоидизъм е най-често срещаната форма, при която щитовидна жлеза е увредена поначало или не функционира правилно. Причината може да бъде автоимунно заболяване, операция, радиационно лечение или прием на определени медикаменти.

Вторичният хипотиреоидизъм, се дължи на проблем в хипофизата – жлеза в мозъка, която контролира функцията на щитовидната жлеза. Когато хипофизата не произвежда достатъчно тиреостимулиращ хормон (TSH), щитовидната жлеза не получава сигнал за производство на хормони.

Симптомите на хипотиреоидизма са разнообразни и могат да се проявяват различно при различните хора. Най-често заболяването се развива бавно и симптомите обикновено се приписват на умора. Характерните симптоми включват умора и слабост, постоянно чувство на изтощение и липса на енергия, напълняване въпреки непроменения начин на хранене, чувствителност към студа, суха кожа и чупливи нокти.

Често се наблюдава запек, поради забавяне на чревната перисталтика, депресия и апатия, забавен пулс (брадикардия) и проблеми с паметта и концентрацията. Други възможни признаци са косопад и подуване на лицето.

Има няколко основни фактора, които могат да доведат до развитие на хипотиреоидизъм. Най-честата причина е автоимунното заболяване - болест на Хашимото, при което имунната система атакува щитовидната жлеза. Така тя се уврежда, а това от своя страна води до намалена продукция на щитовидни хормони.

Друга причина може да бъде хирургичното отстраняване на щитовидната жлеза, което често се налага поради наличие на тумор или други заболявания. Лечението с радиоактивен йод, използвано в лечението на хипертиреоидизма, също може да доведе до понижена хипотиреоидизъм.

Някои медикаменти, като литий, също могат да нарушат функционирането на щитовидната жлеза. Въпреки че йодният дефицит не е проблем в развитите страни, липсата на този елемент в хранителния режим може да наруши функцията на щитовидната жлеза.

Заболяването може да се развие и при бременни жени, при заразяване с инфекциозни и паразитни болести, при наличие на миастения гравис, като последица от тумор на хипофизата и вродени генетични аномалии. Жените на възраст над 60 години са по-често засегнати от хипотиреоидизъм, както и пациентите с фамилна обремененост. Хората с други автоимунни заболявания, като диабет тип 1, също са склонни към развитие на заболяването.

Ако не се лекува, хипотиреоидизмът може да доведе до сериозни усложнения като сърдечни проблеми, анемия, безплодие, повишен холестерол и в крайни случаи – микседемна кома, която представлява животозастрашаващо състояние. Микседемната кома (хипотиреоидна кома) се развива при наличие на провокиращ фактор като инфекция, излагане на студ, инсулт, инфаркт на миокарда, излагане на студ, прием на лекарства и др.

Телесната температура на засегнатите спада, появяват се промени в съзнанието, кръвното налягане се понижава, дишането се забавя, появява се недостиг на кислород в кръвта. Състоянието е спешно и изсиква незабавна хоспитализация, в противен случай съществува повишен риск от настъпване на летален изход.

Диагнозата на хипотиреоидизма се поставя от ендокринолог. Тъй като много от симптомите му са неспецифични, е необходимо извършване на лабораторни тестове за потвърждаване на диагнозата. Основният тест, който се извършва, е измерването на нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH). Повишените нива на TSH са знак, че тялото се опитва да стимулира щитовидната жлеза да произвежда повече хормони, което е индикатор за хипотиреоидизъм. Освен това се измерват и нивата на тироксин (Т4) в кръвта.

Намалени нива на Т4, заедно с повишени нива на TSH, потвърждават диагнозата. За установяване на автоимунно заболяване като болестта на Хашимото се правят допълнителни тестове за антитела. Изследват се анти-тиреоидните антитела (анти-ТРО и анти-ТG) – повишените им нива са ключов индикатор за наличие на болестта на Хашимото. Лекарят може да назначи и образно изследване, за установяване на изменения в структурата на щитовидната жлеза. Обикновено това е ултразвуково изследване.

Лечението на хипотиреоидизма е сравнително лесно и ефективно, като най-често се използва синтетичен тироксин (левотироксин), който замества липсващите щитовидни хормони. След започване на терапията, симптомите обикновено се подобряват в рамките на няколко седмици, но лечението често е за цял живот. Редовните кръвни изследвания са необходими, за да се проследи дали предписаната доза хормон е правилна.

За съжаление, няма начин напълно да се предотврати хипотиреоидизмът, особено когато е свързан с автоимунни заболявания. Въпреки това, адекватният прием на йод е от съществено значение за нормалната функция на щитовидната жлеза. Важно е да се следят редовно нивата на TSH при хора, които имат повишен риск от развитие на заболяването. Това е особено важно ако те имат фамилна обремененост или предишни здравословни проблеми, засягащи щитовидната жлеза.

Източници: