Херпес зостер представлява инфекциозно заболяване, проява на инфекция с варицела зостер вируса, което се развива месеци до години след първичната инфекция и засяга около 15% от пациентите.

Обикновено се развива при по-възрастни пациенти, а наличието му в по-млада възраст е признак за наличие на имуносупресивно състояние.

Съществуват следните форми на заболяването:

  • Херпес зостер с менингит;
  • Херпес зостер с енцефалит;
  • Херпес зостер с други усложнения на нервната система – тук се включват постхерпесният ганглионит на лицевия нерв, постхерпесната невралгия на троичния нерв и постхерпесната полиневропатия;
  • Херпес зостер с очни усложнения;
  • Дисеминирана херпес зостер инфекция – протича агресивно и тежко;
  • Херпес зостер с други усложнения – възможно е да се засегнат структури на ухото;
  • Херпес зостер без усложнения.

Сред симптомите на заболяването се нареждат:

  • болка и парене в засегнатата област;
  • главоболие;
  • наличие на обрив;
  • сърбеж и зачервяване;
  • втрисане;
  • мускулни болки и др.

Заболяването включва още и наличие на някои неспецифични симптоми като повишена телесна температура, гадене, повръщане и диария.

Причинителят на заболяването е същият вирус, който е отговорен и за развитието на валицелата. Той е много зарезен, а заразяването става през горните дихателни пътища и конюнктивата на окото по въздушно-капков механизъм.

 

Рискови фактори за развитие на херпес зостер са наличие на подлежащи инфекции и заболявания, имунен дефицит, провеждане на онкотерапия и др.

За поставяне на диагнозата е необходимо снемането на пациентска анамнеза и провеждането на физикален преглед и лабораторни тестове, които да установят наличието на вирусния агент. Може да се вземе проба от течността, която изпълва разположените по кожата мехурчета.

Усложненията на заболвяването включват развитие на бактериални инфекции, проблеми със слуха и зрението, развитие на пневмония. Възможно е да се развие енцефалит.

Лечението зависи от формата на заболяването и тежестта на клиничната картина. При леките форми се прилага симптоматична терапия, която да повлияе болката. Тежките форми се лекуват чрез приложение на антивирусни медикаменти.

Обезболяващите и противовъзпалителните лекарства трябва да се изписват с повишено внимание на пациенти, страдащи от други заболявания като диабет и различни заболявания на храносмилателната система.

Източници: