Хепатит е общо определение, което означава възпаление на черния дроб. Сред причинителите на хепатита са различни вируси (повечето от които РНК вируси) и паразити, а също така и употребата на алкохол и наркотици.

Често срещани сред населението са вирусните хепатити. Установени са шест вида етиологични причинители, които водят до развитие на вирусен хепатит, съответно съществуват и шест вида вирусни хепатити. Това са хепатит A, хепатит B, хепатит C, хепатит D, хепатит E и хепатит G.

Хепатит А е много устойчив извън организма и на високи температури, но лесно може да бъде неутрализиран с помощта на подходящи дезинфекциращи средства. Вирусът на хепатит B има два варианта - див и мутантен. Докато дивият не търпени промени, мутантният може да променя генома си, което има значение за хода и прогнозата на заболяването.

Вирусът на хепатит B се запазва стабилен във външна среда и също както вируса на хепатит A е податлив на неутрализиране чрез дезинфекция и висока температура. Хепатит B е едно от най-разпространените инфекциозни заболявания в световен мащаб. Хепатит C е изключително издържлив извън гостоприемника. Той поразява главно черния дроб и може да доведе до развитие на цироза при хронична инфекция.

Вирусът, който причинява хепатит D е биологично непълноценен вирус, поради което за синтезирането на активен функционален вирус е необходима инфекция с хепатит B. Хепатити E и G наподобяват останалите хепатити. В структурно отношение вирусът на хепатит G е по-близък до хепатит C.

Основният път, по който става заразяването с хепатити A и E, е фекално-оралният. При лоша лична хигиена могат да се замърсят ръцете, храната, водата и отделни предмети. Източникът на инфекцията е болният човек.

Хепатити B, C, D и G се разпространяват по кръвен път - чрез преливане на кръв, операции, инжекции с нестерилни игли, стоматологични манипулации, при рисуване на татуировки и др. Заразяването е възможно и по полов път, най-често при сексуален контакт със заразен партньор. Предаването на вирусите може да се случи и по вертикален механизъм (от майката на детето).

 

Заразяването може да се случи по всяко време - преди, по време или след раждането. Времето от заразяването до появата на първите клинични симптоми – т.нар. инкубационен период – варира при различните видове хипатит. За хепатит A той е между 7 и 50 дни. При хепатит B инкубационният период продължава средно от 30 до 180 денонощия, а при хепатит C – от 15 до 180 дни.

Усложненията на хепатитите засягат най-вече черния дроб. Може да се развие фиброза. Това е състояние, при което под въздействие на хроничното възпаление органът създава съединителна тъкан, за да може да се възстанови сам. Тази съединителна тъкан обаче нарушава функцията му. Хепатит C може да причини развитие на цироза на черния дроб.

Снимка: istockphoto.com

Други сериозни усложнения са възникването на рак на черния дроб или развитие на чернодробна недостатъчност. Възможно е развитието на портална хипертония, която е сериозно състояние и може да доведе до летален изход. Ако бъдат засегнати бъбреците, може да се развие гломерулонефрит.

Възможно усложнение е и развитието на вирусна коинфекция. Важно е да се отбележи, че хепатитът сам по себе си не може да предизвика възникването на друга инфекция, но пречи на имунната система на пациента да го предпази пълноценно от потенциална коинфекция.

Хепатитите могат да бъдат класифицирани в няколко клинични форми спрямо различни параметри на развитието си. Според начина си на протичане те се делят на самоограничаващи се (стадиите на заболяването са ясно отграничени) и фулминантни (при тях се развива остра чернодробна недостатъчност). Фулминантната форма е много често срещана при острия хепатит B.

Спрямо наличието на жълтеница, хепатитите имат иктерична форма (кожата, лигавиците и склерите на пациента пожълтяват) и аниктерична форма (няма жълтеница). Тежестта на протичането на хепатита е различна. При леките форми заболяването има сравнително плавен ход, а клинично подобрение настъпва в рамките на една до три седмици след настъпването на симпомите.

При средно тежката форма на заболяването иктеричният период е с продължителност между три и четири седмици, а при тежката форма може да достигне до седем седмици. Когато заболяването протича тежко, токсичните прояви са добре изразени. Пациентът е застрашен от развитие на чернодробна недостатъчност.

След преминаването на инкубационния период настъпва предиктеричния период. Пациентите са отпаднали, уморяват се лесно, сънливи са, потят се (особено в областта около шията), оплакват се от главоболие, ускорен пулс и виене на свят.

Апетитът е намален, възможно е да се стигне до пълен отказ и дори отвращение от храната. Температурата се повишава внезапно и достига до 38-39 градуса по Целзий. Още в началото на предиктеричния период се появяват болки в големите стави - симптом, особено характерен за хепатит B. Появяват се обриви.

Черният дроб и слезката увеличават размерите си - състояние, известно като хепатоспленомегалия. Нарушава се обмена на билирубина - урината потъмнява и става наситено жълта, може да придобие цвят на бира или коняк. В иктеричния период най-забележимият клиничен признак е жълтеницата. Засягат се склерите, лигавиците и кожата.

Периодът на жълтеницата продължава между една и четири седмици. По-голяма продължителност може да се наблюдава при болни, при които хепатитът хронифицира. Периодът на пълно възстановяване след заболяването се нарича реконвалесцентен и продължава от три до шест месеца. През него жълтеницата преминава, а оплакванията постепенно отшумяват. Ако симптоматиката продължава е вероятно заболяването да премине в хроничната си форма.

Вирусният хепатит трябва ясно да се отграничи от други състояния като грип, вирусни и бактериални заболявания на гастроинтестиналния тракт и др.

Диагнозата се поставя след преглед на пациента, проучване на епидемиологичната обстановка в района и провеждане на лабораторни изследвания с фокус върху кръвта и урината. Следят се показателите АСАТ, АЛАТ, нивата на жлъчните пигменти в урината - билирубин и уробилиноген, стойностите на директния и индиректния билирубин и настъпили отклонения в кръвната картина. Извършват се вирусологични изследвания с помощта на методите PCR и ELISA.

Лечението дава най-добър резултат когато е започнато максимално рано - веднага след поставяне на диагнозата. Спазва се строг режим на почивка и хранене, болният се поставя под карантина, лекарите назначават различни медикаменти, които да повлияят заболяването. Може да се приложат рехабилитация и физиотерапия. Прогнозата е толкова по-добра, колкото по-рано бъде установено заболяването.

Част от профилактиката на хепатита е приложение на ваксина, каквато към момента съществува за хепатит A и B. Препоръчва се спазване на дистанция от хора, за които е известно, че са заразени и които се намират в активната фаза на заболяването.

Препоръчително е използването на лични предпазни средства, спазването на добра лична хигиена, избягването на употреба на общи прибори, дрехи, хавлии и кърпи, избягването на многократната употреба на една и съща игла и на необезопасени полови контакти.

Източник:

Продължи да четеш