Възпалените хемороиди са разширени кръвоносни съдове, които се локализират в областта на ануса и ректума. Това е много разпространено състояние – предполага се, че по-голямата част от хората са се срещали с него в определен етап от живота си.
Не е известна определна причина, която да провокира изява на заболяването. Рисковите фактори за развитие на хемороидална болест включват няколко основни причини.
Запекът е сериозна предпоставка, тъй като води до повишено налягане във венозните сплетения. Повишеното налягане затруднява отичането на кръвта от тях и това причинява патологичното им разширение. Налягането в ректалните вени може да се повиши и при продължителен изправен стоеж.
Дългото седене в статична поза също затруднява движението на кръвта и може да се разглежда като друг рисков фактор. Пържените, мазни и пикантни храни могат да раздразнят лигавицата на дебелото черво и да доведат до развитие на хемороидална болест.
Същото важи и за недостатъчния прием на течности, който води до дехидратация, а тя на свой ред е отговорна за отделянето на по-твърди изпражнения. Това води до раздразване на хемороидите. Друг рисков фактор могат да бъдат и честите диарични изхождания.
Системни заболявания като хронични чернодробни заболявания могат да са причина за развитие на венозен застой в ректума и поява на неприятното състояние. Специално внимание трябва да се обърне и на бременността.
Нормалната циркулация на кръвта в ректалните вени се нарушава от отслабените поради хормоналните изменения стени на съдовете и уголемената матка, която притиска кръвоносните съдове. Това затруднява отичането на кръвта в тях.
Според разположението си хемороидите се делят на външни и вътрешни.
Външните хемороиди се разполагат от външната страна на ануса и се разполагат под кожата. Когато се възпалят, те могат да причинят кървене, болка и сърбеж.
Вътрешните хемороиди се разполагат във вътрешната част на ректума и обикновено не са болезнени. Единственият видим симптом, който може да подскаже за наличието им, е кървенето след дефекация. Кръвта е алено червена.
Ако заболяването е прогресирало, вътрешните хемороиди могат да излязат извън аналния отвор (пролабиране). В някои случаи те могат да се приберат от само себе си или с ръка, но когато не могат да се върнат обратно (в напреднал стадий на заболяването) е възможно да предизвикат силна болка.
Развитието на хемароидалната болест преминава през четири стадия. В първи стадий хемороидите не се виждат отвън. Във втори стадий хемороидалните възли могат да пролабират (да излязат) извън ануса, но могат да се приберат вътре спонтанно.
В трети стадий възпалените хемороиди пролабират при дефекация и силен напън, но не се прибират сами, което налага наместването им с ръка - действие, което в четвърти стадий вече е невъзможно. За четвърти стадий са типични разраняванията на лигавицата, както и силната болка.
Клиничната картина включва болка, кървене, парене, сърбеж и дискомфорт при изхождане. Обикновено болката е симптомът, който насочва страдащия към лекарския кабинет. Тя е по-често срещана при външните хемороиди и се проявява при наличие на твърди изпражнения и запек. Тя е и типичен симптом при усложняване на хемороидите с тромбоза или заклещване.
Кървенето се забелязва в края на дефекацията (когато могат да бъдат усетени още парене и сърбеж), а кръвта е светла и алена. Наличие на тъмна кръв или черни изпражнения (мелена) може да е белег за кървене от горните отдели на храносмилателната система. Кървенето при хемороиди обичайно не се съпътства от болка. Може да варира от няколко малки капки до обилно струйно кървене.
Дължи се на изтъняване на лигавицата и разкъсване на подлежащите структури. Освен кървене, понякога пациентите съобщават и за секреция от ануса, която зацапва бельото. Ако пациентът съобщава за хемороидален пролапс, трябва да се има предвид ролята му на рисков фактор за развитие на вторични кожни инфекции, гангрена и др.
Въпреки, че хемороидите са най-честите причинители на изброените оплаквания, лекарят трябва да е бдителен и да изключи други възможни причини за поява на симптомите. Такива са аналните фисури, фистули, дивертикули, абсцеси, болест на Крон, улцерозен колит и др.
От особено значение е изключването на злокачествени заболявания като рак на дебелото черво. Възпалителните заболявания на червата както и бременността повишават риска от развитие на хемороидална болест.
Диагнозата се поставя от гастроентеролог. След снемане на подробна анамнеза се извършва оглед на аналната област. Извършват се ендоскопски изследвания – сигмоидоскопията изследва сигмоидното черво, а при колоноскопията се прави оглед на дебелото черво.
Друг метод на изследване е аноскопията. Чрез нея се извършва оглед на ректума и ануса, когато лекарят подозира наличие на вътрешни хемороиди.
Лечението на хемороидалната болест включва три възможности. То може да бъде неоперативно, с миниинвазивни процедури или оперативно.
В първи и втори стадий се прилага консервативно лечение. То включва промени в хранителния режим (прием на повече фибри), меки слабителни средства, различни мехлеми и кремове, които намаляват болката, възпалението и кръвотечението.
Миниинвазивните процедури се извършват амбулаторно. Сред тях са криотерапията, инфраред коагулацията и банд лигирането. Банд лигирането се състои в поставяне на гумен пръстен в основата на хемороида, което води до прекъсване на кръвоснабдяването му и впоследствие - отпадането му.
В напреднал стадий се извършва оперативно лечение.
За профилактика на хемороидалната болест се препоръчва спазване на здравословен хранителен режим, богат на фибри и баластни вещества, спазване на добра физическа активност, избягване на на заседяването, добра хидратация и спазването на редовен график на дефекация.
Източници:
