Булимия нервоза е сериозно психологическо хранително разстройство. Характеризира се с прекомерен прием на голямо количество храна наведнъж, последван от повръщане, често самопредизвикано.
Засегнати са основно момичета и млади жени като болестта обичайно започва през тийнейджърските години. Състоянието е сериозно и може да бъде животозастрашаващо.
Булимията се развива като реакция на стрес и негативно възприятие спрямо собственото негло и храната. Въпреки убежденията на околните, страдащите от булимия са убедени във външната си несъвършеност - те са обсебени от теглото и формата на тялото си. Именно това усещане стои в основата на проблема.
Преяждането причинява чувство на еуфория, което скоро след това се заменя от самокритичност. Тъй като булимията засяга не само възприятието към храната, но и собствената самооценка, състоянието е изключително трудно да бъде преодоляно самостоятелно.
Причините и рисковите фактори за развитие на булимия включват генетична предразположеност, спазване на диети, наличие на други психични разстройства като депресия, тревожни разстройства и прекарани травматични епизоди на насилие в миналото. Тежестта на болестта се определя от седмичния брой очиствания на тялото, които болният предприема.
Симптомите на булимията се делят на физически и психически. Физическата изява на болестта включва абнормално хранително поведение и развитие на т.нар. булимичен синдром. Той включва редовно повтарящи се (между 1 до 3 и повече пъти на ден) пристъпи на неудържимо влечение към храна, при които болният приема бързо големи количества висококалорична храна.
Абсолютно невъзможно е да бъде упражнен контрол върху импулса за хранене. След краткотрайното облекчение на напрежението сред нахранване следва настъпване на чувство за вина и самоотвращение.
За да предотвратят последиците от прекомерното хранене болните предприемат незабавни мерки – предизвикват повръщане, злоупотребяват с очистителни средства като лаксативи или гладуват за дълъг период от време.
Във времето между две преяждания храненето е нередовно и се състои основно от нискокалорични храни. Периодите на пълно гладуване могат да продължат над 24 часа. Състоянието предизвиква още драстична динамика в теглото; често срещано е поднорменото телесно тегло.
Болните се концентрират трудно, не могат да спят, могат да се наблюдават припадъци, стомашни спазми и стоматологични проблеми.
Лабораторно могат да се установят анемия, понижени нива на щитовидните хормони и калият и забавен сърдечен ритъм (брадикардия). Ноктите стават чупливи, косата изтънява, наблюдават се мускулна слабост и нарушения в имунната защита на организма.
Психичните симптоми са представени от нереалистично самовъзприятие, депресивно настроение, но също и агресия и хистерия. Болните са принудени непрекъснато да лъжат пред околните, за да прикрият тъпченето с храна и повръщането след това. Страдат от ниско самочувствие.
Усложненията на булимията включват проблеми във взаимоотношенията и социалното функциониране, нередовна менструация, сърдечни и храносмилателни проблеми. Засегнатите са по-предразположени към злоупотреба с алкохол и наркотични вещества. Те са изложени и на по-висок риск от самонараняване и опит за самоубийство.
Болните стават тревожни и могат да развият депресия. Безспорно сред най-опасните усложнения е дехидратацията, която настъпва поради прекомерното прочистване на организма. Понижените нива на калий могат да доведат до развитие на бъбречна недостатъчност.
За поставянето на диагнозата трябва да бъдат изпълнени определени критерии. Те засягат продължителността на състоянието, начина му на протичане и степента, в която ангажира живота на болния.
Булимията следва да бъде разграничавана от други състояния, които могат да предизвикат изява на подобна симптоматика. Такива са други хранителни разстройства; преяждане или повръщане по психологически причини; различни соматични заболявания; други психични заболявания и др.
Лечението вкрючва провеждане на психотерапия, която помага на болния да осъзнае проблема и се стреми да го възпита в изграждане на чувство за самоконтрол. Медикаментозното лечение се назначава от психиатър и се състои в приложението на специален клас медикаменти, наречени антидепресанти.
Доказано е, че най-добър резултат върху състоянието дава комбинацията от психотерапия и медикаментозно лечение. Изготвя се и специален хранителен режим. Той цели осигуряване на пълноценна храна и избягване на на глада и недохранването.
Източници:
- Учебник по психиатрия под редакцията на проф. д-р Вихра Миланова, дмн от 2013 г., 383-384 стр.
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/bulimia/symptoms-causes/syc-20353615
