Бронхиектазиите са трайни разширения на бронхите в белите дробове, а за наличие на бронхиектазна болест говорим тогава, когато бронхиектазиите се инфектират.
Три основни фактора формират механизма на възникване на заболяването. Бронхиектазиите могат да се образуват при вродени дефекти на белодробното бронхиално дърво. За тяхното развитие значение имат прекараните в първите месеци на бременността на майката вирусни заболявания.
Друг фактор е обструкцията (запушването) на бронхите при наличие на възпалителни процеси, тумори, чуждо тяло или при притискане от увеличени лимфни възли в гръдната област.
При наличие на бактериална инфекция може да настъпи некротизиращо възпаление на бронхиалната стена, което да доведе до развитието на бронхиектазии. При децата такива инфекциозни заболявания са коклюшът и синузитите, а при възрастните – пневмониите и туберкулозата.
По-рядко появата на бронхиектазии се дължи на поглъщане на корозивни вещества или стомашно съдържимо с последващо настъпване на бактериална инфекция. Бронхиектазии могат да се развият и при муковисцидоза, при атипична бронхиална астма, имунодефицитни състояния и др.
За да се развият бронхиектазии трябва да присъстват два задържителни фактора – инфекциозна увреда и нарушаване на бронхиалния дренаж, запушване или дефект в локалния имунен отговор на дихателната система. При това се развива локален имунен отговор, който засяга еластичните влакна на бронхите. Крайният резултат е постоянно и нетипично разширяване и разрушаване на големите бронхи и стените на бронхиолите в белите дробове.
Възпалението, което се развива, е една от причините за увреждането на структурата на дихателните пътища. Благодарение на тези увраждания се осъществява задържането на секрети, което води до хронифициране на инфекциозния процес.
Бронхиектазната болест протича вълнообразно. Ходът на заболяването включва периоди на обостряне и ремисия. Един от най-честити клинични признаци е хроничната влажна кашлица, съпроводена с обилно отхрачване, особено сутрин.
Друг чест симптом е изхрачването на кръв (кръвохрак). Понякога то може да представлява и първата изява на бронхиектазната болест. В някои случаи кръвохраченето може да бъде толкова обилно, че да застраши живота на болния.
Други симптоми са затруднено дишане, съпроводено с хрипове, болка в областта на гръдния кош, умора, отслабване, структурни изменения на ноктите (clubbing), завръщащи се отново и отново дихателни инфекции, лош дъх от устата (халитоза). Описани са и т.нар. сухи форми на заболяването, които се проявяват с кашляне на кръв, при което липсва отделянето на храчки. Бронхиектазната болест може да протече в три форми – лека, средна и тежка.
Възможните усложнения на бронхиектазната болест включват развитие на т.нар. „белодробно сърце“, понижаване на концентрацията на кислорода в кръвта (хипоксемия), кръвоизливи, чести пневмонии, сепсис, емпием, абсцес. Сравнително рядко се срещат метастатични абсцеси в други органи. При голяма давност на заболяването настъпват дихателна недостатъчност, анемия, хипопротеинемия (ниски нива на протеин в кръвта).
Преди да се диагностицира бронхиектазна болест, лекарят трябва да отхвърли други причини за развитие на симптомите като пневмония, астма, туберкулоза, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и други заболявания, които засягат рестираторния тракт. При бронхиектазии в детска възраст следва да се изключи наличието на муковисцидоза.
Диагнозата се поставя от специалист – пулмолог. Започва се с внимателно снемане на анамнеза и физикален преглед. Състоянието на белите дробове се проверява чрез преслушване (аускултация), което дава възможност за установяване на различни патологични хрипове и шумове.
Провежда се рентгеново изследване на белия дроб, което може да открие различни изменения. За окончателно потвърждение на диагнозата, лекарят може да назначи провеждане на компютърна томография. Оценката на функционирането на белия дроб се извършва чрез спирометрия.
При съмнение за наличие на тумор може да се проведе бронхоскопия. Тя представлява ендоскопско изследване, при което с оптичен инструмент, наречен бронхоскоп, лекарят оглежда бронхите и трахеята на пациента. Провеждат се и лабораторни изследвания.
Лечението може да бъде консервативно и оперативно. За овладяване на възпалението се използват различни медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), инхалаторни кортикостероиди и антибиотици. За подпомагане на дишането може да се извърши бронходилатация (разширяване на бронхите).
Хирургичното лечение се използва за отстраняване на необратимо засегнатите участъци от бронхиалното дърво. Оперативното лечение се използва и когато са налице ограничени бронхиектазии, които се възпаляват често и протичат с изхрачване на кръв.
За превенция на заболяването се препоръчва избягване на тютюнопушенето, прекарване на повече време на чист въздух, ограничаване на досега до токсични химични изпарения. Ваксинирането на децата срещу морбили, грип и коклюш е препоръчително, с оглед на това, че бронхиектазната болест може да се развие като усложнение на тези заболявания.
Източници:
- Учебник по вътрешни болести, Захарий Кръстев, 2010, 42-45 стр.
- https://www.nhs.uk/conditions/bronchiectasis
- https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/21144-bronchiectasis
