Артериалната хипертония (високо кръвно налягане) е често срещано сърдечносъдово заболяване, при което кръвното налягане е трайно повишено над 130/85 mmHg, а според най-новите критерии за наличие на болестни изменения говорим когато тази стойност е по-висока от 120/80 mm/Hg.

При отчитане на разлики в стойностите на кръвното налягане на двете ръце за референтна се приема по-високата стойност.

Артериалната хипертония протича в три стадия. В първия от тях няма наличие на сърдечносъдово органно засягане, което се проявява през втория стадий на заболяването. В трети стадий нелекуваното високо кръвно налягане може да предизвика значителна увреда на органите в тялото. Може да настъпи инсулт, да се увреди бъбречната функция, да се развие хипертонична енцефалопатия и др.

Рисковите фактори, които увеличават шанса за развитие на заболяването, са наднорменото тегло (и особено абдоминалното затлъстяване), прекомерната консумация на сол, високите нива на стрес в ежедневието, тютюнопушенето и приемът на алкохол. Не бива да се пренебрегват и състояния като дислипидемия, нарушен глюкозен толеранс и фамилната обремененост.

Спрямо начина, по който протича, хипертонията може да бъде доброкачествена, злокачествена (малигнена), първична (есенциална) и вторична (симптоматична. При доброкачествената хипертония стойностите на кръвното налягане на са много завишени, а органите (сърце, мозък, очи, бъбреци) се увреждат бавно. Тя е податлива на лечение и лесно може да бъде овладяна. За акцелерираната хипертония са характерни честите хипертонични кризи, които протичат с внезапно и рязко повишаване на налягането.

Злокачествената хипертония се отличава с много високи стойности на кръвното налягане, които предизвикват тежки увреждания. Есенциалната хипертония е с неизяснена етиология. Счита се, че засяга преобладаващия брой хипертоници. Вторичната хипертония се развива на фона на друго подлежащо заболяване.

Отначало хипертонията е изцяло безсимптомна. Патологичните промени, които се наблюдават, засягат малките артерии и особено тези, които се намират в бъбреците. Клиничната картина, която болните могат да развият, включва редица неспецифични оплаквания - главоболие, което може да се локализира в тилната област, замъглено зрение, виене на свят, гадене и повръщане.

Болните се оплакват от наличие на болка в гръдната област, кървене от носа и сърцебиене. Колкото повече напредва заболяването, толкова повече патологични промени настъпват - задебелява стената на сърдечния мускул, засягат се бъбреците, вследствие на което започва да се губи белтък с урината, настъпват изменения в очните дъна.

 

При пациенти, които вече имат подлежащи атеросклеротични заболявания като исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова и периферно-съдова болест, наличие и на артериална хипертония се установява в близо 90% от случаите.

Сред сериозните усложнения, които предизвиква нелекуваната хипертония, са инфаркт, инсулт, аневризма, нарушаване на бъбречната функция. За да изпомпва по-голямо количество кръв срещу по-високото налягане в съдовете, сърцето трябва да функционира все по-усилено. Това може да се превърне в главна причина за развитие на сърдечна недостатъчност. Вследствие на повишеното вътреочно налягане се установяват и промени в съдовете на ретината, които се отразяват на зрението на пациента.

Лечението на хипертонията е комплексно. В началото, когато тя е в ранен стадий, на пациентите се препоръчва промяна в стила на живот. Препоръките са за ограничаване на стреса и отслабване, ако пациентът има наднормено тегло.

В диетата трябва да присъстват зърнените храни, овесените ядки, пълнозърнестия хляб, плодовете, зеленчуците, нескомаслените млечни продукти, нетлъсти меса, различни видове ядки. Храната, която се консумира, не трябва да е с високо съдържание на готварска сол и мазнини, препоръчително е в менюто да присъстват много плодове и зеленчуци.

Добре е да се преустанови и приема на алкохол. Ако тези промени не доведат до настъпване на желания резултат се прибягва до лечение чрез медикаментозна терапия. Тя включва употребата на антихипертензивни медикаменти и се назначава от специалист, наречен кардиолог. Главната цел, която си поставя лечението на артериалната хипертония, е да се понижи максимално дългосрочния риск за развитие на сърдечносъдови заболявания.

*Източници: