Защо не завърших образованието си? Защо не си избрах по-доходоносна кариера? Защо ми трябваше да имам толкова много деца?
Това са въпроси, които измъчват голяма част от социално слабите хора. И се оказва, че те често приписват финансовите си проблеми именно на лошите решения, които са взели в живота си.
Оказва се, че ако разполагаме с по-малко пари, то това неминуемо ще се отрази негативно на мозъка ни. Или поне така твърдят група учени от Тексаския университет в САЩ, които са се ангажирали с проучвания на тази тема.
Те открили, че на колкото по-ниско социално-икономическо стъпало е даден човек, толкова по-големи са промените, настъпващи в сивото му вещество.
Обикновено се счита, че е добре мозъчните мрежи да бъдат „сегрегирани“ – отделните зони, които имат сходни функции, да са активни в един и същ момент от време.
Например областите, които контролират речта, са склонни повече да си взаимодействат помежду си и по-малко с областите, които контролират различните други телесни функции.
Изследователите са сканирали мозъците на 304 души на възраст между 20 и 89 години, търсейки основно две неща. Първо – колко мозъчно вещество има даденият субект в черепната си кутия. И второ – как е организирана тяхната невронна мрежа.
След това реакциите, които настъпвали в мозъка на доброволците в проучването, били обвързани с тяхното образование, трудова заетост и месечни доходи. Така се оказало, че сред хората на средна възраст (между 35 и 64 години) участниците с по-висок социален статус имат повече сиво вещество и по-добро „сегрегиране“ в мозъчните си мрежи. А това означало също така, че те разполагат с по-добра памет и са защитени от развитието на деменция или други проблеми, свързани със стареенето на мозъка.
Тази връзка се поддържа дори след като авторите съпоставили показателите с психическото и физическо здраве на хората, когнитивните им способности и дори техния социално-икономически статус в детството, а не в зряла възраст.
Това означава, че отглеждането на децата в по-богато или по-бедно семейство не се отразява върху мозъчното им развитие до младежи. Но изглежда парите оказват ефект в по-зряла възраст.
Какво точно означава това? Първо, хората с по-ниска заплата вероятно са имали по-лош достъп до медицински грижи и здравословна храна. Те могат да живеят в квартали с по-голямо замърсяване и най-вероятно нямат достъп до събития, стимулиращи интелектуалните им способности.
Стресът от това, че човек е на по-ниско социално-икономическо стъпало, поражда определени нива на алостатично натоварване (мярка за количество стресови хормони, които причиняват износване и разкъсване на клетките в тялото, включително на тези в мозъка).
Това не е първото проучване на тази тема. Предишни опити също са доказвали, че ниското социално-икономическо положение може да повлияе на начина, по който мислим. Ето защо учените от Тексаския университет просто преповтарят изводите, че когнитивната функция на човека намалява заради постоянните му усилия за справяне с последици от това, че разполага с твърде малко пари.
Или иначе казано, мисълта, че трябва да се платят сметки, да се внесе вноската по кредити, да се напазарува и т.н., не дава шанс на мозъка да се ангажира с по-интелектуални и творчески теми.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
